— Точно така — поруменя Кейлъб. — В компютъра на Милтън имаме пълен списък на книгите в нея.
— Предпочитам да работя с хартия — отсече с нетърпящ възражение глас домакинът.
— Няма проблем, стига да разполагате с принтер — обади се Милтън.
— Имам една печатарска преса от шестнайсети век, но се страхувам, че тя няма да е съвместима с играчката ви — презрително отговори Пърл.
— Няма, разбира се — стреснато го погледна Милтън. Страстен любител на техническите новости, той беше шокиран от отношението към тях на човека срещу себе си.
— В такъв случай можем да ви донесем списъка утре, след като го разпечатаме — рече Кейлъб, поколеба се за миг и добави: — Мисля, че ще е най-добре да ви го кажа веднага, мистър Пърл. В колекцията на Джонатан открих оригинален екземпляр на Масачусетския псалтир. Знаете ли нещо по този въпрос?
Пърл смъкна очилата на носа си и го погледна над тях.
— Повторете, моля!
— Джонатан притежава Масачусетския псалтир от 1640 година.
— Невъзможно!
— Държах го в ръцете си.
— Не сте!
— Напротив — настоя Кейлъб.
— Значи става въпрос за по-късно издание! — махна с ръка Пърл. — Което не е чак такава новина.
— Липсват нотните текстове, които се появяват в деветото издание от 1698 година.
— Надявам се, че няма да се изненадате, ако ви кажа, че това ми е добре известно — строго го изгледа Пърл. — Но както казахте, нотни текстове липсват и в други седем издания!
— Става въпрос за издание от 1640 година. Беше отбелязано на титулната страница.
— В такъв случай говорим за факсимиле или обикновен фалшификат, уважаеми. Нямате представа колко изобретателни са понякога хората. Един такъв човек беше успял да възстанови „Клетвата на свободния човек“, предшестваща с една година появата на псалтира.
— Но нали Масачусетският псалтир от 1640-а е първото печатно издание в Америка? — обади се Стоун.
— Наистина е така — нетърпеливо отвърна Пърл. — Работата е там, че „Клетвата“ не е книга, а документ от една страница. От заглавието е ясно, че става въпрос за обет или клетва, която всеки пуритан е трябвало да даде, преди да бъде приет в колонията на Масачусетския залив.
— И този документ е бил фалшифициран, така ли?
— По ирония на съдбата фалшификаторът използвал факсимиле от оригиналния псалтир, защото той бил отпечатан на същата печатарска преса. — Пръстът на стареца се заби в гърдите на Кейлъб. — Въпросният престъпник бил толкова ловък, че почти успял да убеди Библиотеката на вашия Конгрес да откупи фалшификата. Измамата била разкрита едва след като експерт по древни печатарски техники открил незначителните разлики.
— Аз работя вече дванайсет години в отдел „Редки книги и специални колекции“ — промълви Кейлъб. — Имал съм възможност да изследвам в детайли екземпляра на псалтира, с който разполагаме. Това ми дава основание да твърдя, че Джонатан притежава оригинал.
Очите на Пърл подозрително пробягаха по лицето му.
— Как ви беше името?
— Кейлъб Шоу! — натъртено отвърна по-младият мъж и лицето му — розово до този момент, потъмня от притока на кръв.
— Точно така, Шоу. Подложихте ли книгата на стандартните тестове за идентификация?
— Не, но я държах в ръце, разгледах я, помирисах я.
— За бога, човече! Нима тези рудиментарни показатели ви дават основание да твърдите, че е автентична? По принцип колекцията на Дехейвън е далеч от подобни съкровища. Да, в нея има „Тамерлан“, има няколко старопечатни издания, дори и Данте — който между другото му продадох аз. Но това е всичко по-ценно, което тя съдържа. Първото издание на Масачусетския псалтир никога не е фигурирало в нея.
— Въпросът е откъде Джонатан се е сдобил с него — въздъхна Кейлъб.
— Мога ли да знам? — поклати глава Пърл и очите му пробягаха по лицата на останалите. — Приятелите ви вероятно знаят, че в света има едва единайсет оригинални екземпляра от Масачусетския псалтир. Само си представете, господа: единайсет псалтира срещу двеста двайсет и осем Първи фолианти на Шекспир. От които само пет са пълни издания в добро състояние. — Размаха разперените си пръсти пред очите им. — Само пет!
Блестящите му черни очи хвърляха мълнии. Заковал поглед в тях, Стоун неволно си помисли, че ако трябва да постави диагноза на психическото състояние на този мъж, тя несъмнено би се изчерпала с една-единствена дума: библиомания.
Пърл отново насочи вниманието си към Кейлъб.
— След като екземплярите са само единайсет, аз не виждам как един от тях е попаднал в колекцията на Джонатан Дехейвън! — отсече той.