— Четири броя американски паспорти?
— Паспорти ли? — вдигна глава от компютъра си Тони. — За какво са ни притрябвали?
— Не се ли досещаш? — презрително го изгледа Лио. — Нима си въобразяваш, че можем да останем в страната, след като сме ударили един напълно откачен тип, какъвто е Джери Багър? Лично аз мисля да отскоча до Монголия и да вляза в манастир за няколко години. Предпочитам да нося расо и да яздя як, вместо да гледам как лудият Багър ме реже на дребни парченца и крещи, че си иска парите!
Очевидно доволен от тази тирада, Лио отново се зае с дегизировката си.
— Паспортите ни трябват, защото ще ни се наложи да напуснем страната, докато нещата тук се уталожат — спокойно обясни Анабел.
— Как така да напуснем страната?! — стреснато се надигна от стола Тони.
— Джери едва ли е всемогъщ, но няма смисъл да се правим на глупаци. А и ти ще видиш свят, ще научиш италиански…
— Ами родителите ми? — попита младежът.
— Ще им пращаш картички — изръмжа Лио, опитвайки се да си нагласи перуката. — Ще им разказваш как си прекарва времето един жалък аматьор!
— Американските паспорти се правят трудно, Анабел — рече Фреди. — На улицата вървят най-малко по десет бона парчето.
— Но за тези ти ще получиш шест милиона и половина! — студено го изгледа Анабел.
— Добре, ясно — смутено преглътна онзи и тръгна със списъка към вратата. — Ще ги имаш.
— Никога не съм бил в чужбина — промърмори Тони.
— Най-добре е да го направиш, докато си още млад — усмихна се Анабел и седна на масата срещу него.
— А ти била ли си?
— Май се майтапиш — обади се Лио. — Нали не си мислиш, че Щатите са единственото място на света, в което могат да се правят измами?
— Ходила съм тук-там — призна Анабел.
— В такъв случай можем да пътуваме заедно — нервно преглътна Тони. — И Лио, разбира се — добави той бързо. — Така няма да се чувствам загубен. Бас държа, че и Фреди ще иска да се включи.
— Няма да стане — отсече Анабел. — Ще заминем в различни посоки, защото разделени ще ни хванат много по-трудно, отколкото ако сме заедно.
— Ясно — омърлушено кимна Тони.
— Ще разполагаш с предостатъчно пари, за да живееш добре — напомни му Анабел.
— Ами да. — Очите на младежа светнаха. — Какво ще кажеш за една вила някъде из Европа? Със собствена прислуга!
— Ако почнеш да пилееш пари, бързо ще привлечеш вниманието. Не бързай, имаш време. Аз ще те изведа от страната, но после ще се оправяш сам. — Анабел леко се наведе над масата. — А сега слушай внимателно какво ще искам от теб. — Обясни му задачата с най-големи подробности, след което заби поглед в лицето му. — Ще се справиш ли?
— И още как — кимна без следа от колебание младежът, видя недоверието в очите й и побърза да добави: — Виж какво, напуснах МТИ след две години следване само защото ми стана скучно…
— Знам. Това е другата причина да се спра на теб.
Тони се наведе над лаптопа и бързо започна да пише.
— Всъщност вече съм го правил. При това така, че изкарах от релсите организация, притежаваща една от най-добрите охранителни системи в света.
— Да не е Пентагонът? — иронично подхвърли Лио.
— Не. Става въпрос за „Уолмарт“.
— „Уолмарт“? — погледна го с недоверие Лио. — Майтап ли си правиш?
— Там хората пипат здраво — увери го Тони.
— Колко бързо можеш да го направиш? — попита Анабел.
— Дай ми два дни.
— Добре, но не повече. Искам да имам време за проверки.
— Спокоен съм по отношение на всичко, което пожелаеш да провериш — безгрижно отвърна младежът.
Лио извъртя очи, помоли се безмълвно и се прекръсти.
Докато Фреди и Тони работеха по задачите си, Лио и Анабел завършиха дегизировката си и поеха към казино „Помпей“. То беше най-голямото и най-новото край „Бордуок“, построено на мястото на старо игрално заведение със същото име. И в съответствие със символиката на името му в него „изригваше“ вулкан два пъти дневно — по пладне и в шест следобед. Но от него не се изливаше лава, а талони, които посетителите можеха да използват за храна и напитки. По онова време казината в района, включително и това на Багър, не предлагаха алкохол, защото целта им беше да ангажират клиентите единствено с основната дейност — хазарта. Но хората са устроени така, че много държат да получават допълнителни екстри независимо под каква форма. Два пъти на ден те образуваха дълги опашки за талони, без да си правят труда да пресметнат, че безплатните храна и напитки от кратера на фалшивия вулкан са нищо в сравнение със сумите, които оставят на игралните маси.
— Мръсникът Багър ги кара да се редят на опашка, за да се натъпчат с долнопробна храна, а после им прибира парите! — изръмжа Лио.