— Добре ли го прави?
— О, да. А ти какво откри?
Преди да отговори, Анабел отпи глътка вино от чашата пред себе си.
— Рулетката в съседство с Колелото на късмета. Екип от четирима „дублира“ залога, при това доста добре.
— Мислех, че отдавна са обучили крупиетата как се ограничават залозите — рече с въздишка Лио. — А какво ще кажеш за скритите камери и микрофончета, с които са натъпкани днешните казина?
— Знаеш колко непредвидима е рулетката. Ако си добър, винаги ще съумееш да я удариш независимо от високите технологии.
— На мен ли го казваш? — усмихна се той и докосна с чашата си нейната.
— Как ти се струва охраната?
— Нищо особено. Предполагам, че хранилището е някъде долу, под хиляда тона бетон, охранявано от цял полк мъже с автомати.
— Добре, че нямаме път натам — направи кисела физиономия тя.
— Да. В противен случай рискуваш да си развалиш маникюра. — Лио остави чашата си на бара. — На колко години е Джери според теб?
— Шейсет и шест — бързо отвърна тя.
— Бас държа, че годините изобщо не са го променили.
— Така е.
Отговорите й бяха толкова категорични, че той я изгледа с подозрение.
— Нали вече провери номерацията, Лио? Измамник №1.
— По дяволите, ето го и самият гадняр! — изсъска Лио и побърза да се извърне с гръб към залата.
Към бара се приближаваше група от шестима високи и яки младежи, заобиколили по-нисък мъж с гъста бяла коса, широки рамене и загоряло лице. Беше облечен в скъп тъмносин костюм с жълта вратовръзка. Дълъг белег загрозяваше едната му скула, а носът му очевидно беше чупен многократно. Очите под рунтавите бели вежди внимателно опипваха ярко осветеното казино — истинска империя на игрални автомати, карти и разбити надежди.
Лио изчака групата да отмине и се обърна с лека въздишка на облекчение.
— Това не влиза в плановете ми — погледна го с лек укор Анабел. — Ако ще реагираш така при всяка поява на тоя тип в казиното, нещата със сигурност ще се усложнят.
— Спокойно, проблемът е овладян — вдигна ръка той и изпусна последната дълбока въздишка.
— Помни, че никога не сме го виждали лице в лице — добави по-меко Анабел. — Горилите му бяха тези, които се опитаха да ни видят сметката. Следователно няма начин да те разпознае.
— Знам, знам — промърмори той и опразни чашата си. — А сега какво?
— Изчакваме подходящото време. Дотогава се придържаме към сценария и тренираме. Трябва да сме готови за всякакви изненади, защото Джери е абсолютно непредвидим. Дори перфектната работа не ни гарантира стопроцентов успех.
— Бях забравил колко те бива да убеждаваш — усмихна се Лио.
— Само посочвам очевидното. Трябва да сме готови да отбием всяка контраатака, иначе…
— И двамата знаем какво означава това иначе — въздъхна Лио.
Проследиха с очи как Джери Багър излиза от казиното в компанията на малката си армия и влиза в паркираната пред входа лимузина, която бързо потегли, следвана от колите на охраната. Вероятно отиваше да счупи капачките на някой дребен измамник, позволил си да открадне от империята му трийсет долара, а не трийсет милиона.
18
В края на седмицата бяха готови. Анабел бе с черна пола и обувки с високи токчета. Носеше много малко бижута. Сега тя бе русокоса и външният й вид нямаше нищо общо със снимката й, с която разполагаше управата на казиното. Лио беше още по-променен: късо подстригана сива перука, малка брадичка, очила и елегантен костюм с жилетка, под която носеше корсет, прикриващ корема му.
— Не мога да си представя, че жените са носили подобно нещо! — изпъшка той.
— Ще останеш изненадан, ако ти кажа, че много от тях ги носят и днес — усмихна се Анабел.
— Мен ме тревожи друго — въздъхна Лио. — Няма ли да навредим на останалите колеги?
— А дали те ще мислят за нас, ако получат шанс да отмъкнат няколко милиона? — контрира Анабел. — Не забравяй, че в това казино засякохме доста посредствени играчи, които рано или късно ще се провалят. Нещата вече не се правят като едно време. Нито ще заравят трупове в пустинята, нито океанът ще изхвърля удавници. Законът е ясен — „дублирането“ се квалифицира като заговор за престъпно деяние — в случая кражба, и това деяние се наказва. Което означава, че нашите хора ще си платят глобата или ще излежат някакъв срок, а после ще сменят терена — ще скочат на някое от плаващите казина в Средния запад или ще ужилят индианците в Нова Англия. А като мине известно време, отново ще се появят тук, разбира се, с променен външен вид, и пак ще подхванат старата игра.