И в този случай колебанието на шефа на залата не продължи дълго. Само след няколко секунди в залата се появи човек с ръчна камера.
Пет минути по-късно смаяните мошеници бяха арестувани от полицията, а след още десет Лио и Анабел бяха поканени в просторен кабинет, в който бабичките с пенсионни чекове в ръце никога нямаше да бъдат поканени.
Джери Багър стана от мястото си зад огромното бюро, пъхна ръце в джобовете си и тръгна към тях. На загорялата му шия висеше тежък златен ланец, а около китките му проблясваха масивни гривни.
— Моля за извинение, че не ви благодарих за спестените няколко бона — дрезгаво каза той със силен бруклински акцент. — Космите на врата ми щръкват в мига, в който някой вземе, че ми направи услуга. В щръкнало положение ми харесва само едно нещо и то се крие в панталоните ми!
В кабинета имаше още шестима мъже, всички с широки рамене и скъпи костюми, които не се нуждаеха от подплънки. Скръстили ръце на гърдите си, те гледаха безстрастно.
— Не го направихме като услуга, а за да получим възможност да ви видим — направи крачка напред Анабел.
— Добре, видяхте ме — разпери ръце Багър. — А сега какво?
— Имаме предложение.
— Ето, започва се — театрално въздъхна Багър и извъртя очи към тавана. После седна на близкото кожено канапе, взе един орех от купата на масичката и го счупи с една ръка. — Сега вероятно ще обещаете да ми спечелите един тон пари, въпреки че имам доста повече от тон. — Той изяде ореховата ядка.
— Точно така. Но в хода на този процес ще помогнете и на родината си.
— Родината? — изръмжа Багър. — Имате предвид държавата, която търси начин да ми щракне белезниците, макар че се занимавам с абсолютно законен бизнес?
— Това може да се промени.
— Аха, значи сте от федералните! — Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. — Момчета, повикайте охраната! Федерални ченгета на територията на казиното!
Горилите се изхилиха като по команда.
Анабел седна на канапето до Багър и спокойно му подаде визитната си картичка.
— Памела Янг, „Интърнашънъл Мениджмънт Лимитед“ — прочете на глас той, после небрежно й я подхвърли обратно. — Нищо не ми говори. Но момчетата твърдят, че сте доста вътре в нещата. На това ли ви учат в академията? Между другото, изобщо не вярвам, че сте федерални…
— Колко превърташ дневно, приятел? — погледна го с леко пренебрежение Лио. — Трийсет, четирийсет милиона? Съгласно закона ти си длъжен да държиш един минимален резерв, но какво правиш с останалите? Отговори на този въпрос, ако обичаш.
Собственикът на казиното го погледна с нескрито изумление.
— Тапицирам си къщата с мангизи, задник! — гневно отсече той, после се обърна към горилите и процеди: — Разкарайте оттук тоя дръвник!
Двамина моментално грабнаха Лио под мишниците и краката му се отлепиха от пода.
— Какво ще кажете за десет процента възвращаемост? — попита Анабел.
— Ще кажа, че ми вони! — отсече Багър, стана от канапето и се насочи към бюрото.
— Имам предвид десет процента на всеки два дни — добави Анабел и това го закова насред път. — Какво ще кажете за това!
— Ще кажа, че е прекалено хубаво, за да бъде вярно.
Багър взе от бюрото един метален жетон на стойност 0 долара и небрежно й го подхвърли.
— Иди да се позабавляваш — снизходително каза той. — Няма нужда да ми благодариш, приеми го като божи дар. И на излизане гледай да не си удариш хубавото дупе във вратата… — Направи знак на хората си да пуснат Лио и небрежно се облегна.
— Помислете върху предложението, мистър Багър — спокойно каза Анабел. — Утре отново ще дойдем, за да чуем окончателния ви отговор. Имам правомощия да ви питам два пъти. Ако и тогава отхвърлите офертата, Чичо Сам ще я предложи на някой от вашите конкуренти тук, на крайбрежната ивица.
— Желая ви успех.
— Във Вегас се получи, няма начин да не стане и тук — тихо, но твърдо подхвърли тя.
— Да, бе — изгледа я презрително Багър. — Много бих искал да си дръпна от това, което си пушила, преди да дойдеш при мен!
— Хазартът престана да бъде печеливш бизнес още преди пет години, мистър Багър — изгледа го хладно Анабел. — Но как тогава колегите ви от Вегас продължават да строят казина и хотели за милиарди долари? Да не би да печатат пари? — Направи пауза и тихо добави: — Но го правят, нали? Като едновременно с това помагат и на родината си.
Облегнат в креслото, Багър слушаше и мълчеше. За пръв път от началото на разговора в очите му припламна някакъв интерес.
За момента това беше всичко, от което се нуждаеше Анабел.