— А задали ли сте си въпроса защо през последните десет години не е разследван никой от големите играчи във Вегас? — все така спокойно продължи тя. — Нямам предвид големите мафиотски процеси, които са отдавна забравени. Ние с вас прекрасно знаем какво става там, но въпреки това, както сам казахте, Министерството на правосъдието се занимава с вас, а не с големите риби във Вегас. — Тя замълча. — Знам, че мъж като вас с ум в главата си не вярва, че късметът няма край. — Тя постави визитната си картичка на масата. — Обадете се, когато пожелаете. Хората от нашия бизнес са на ненормирано работно време. — Обърна се към горилите, все още струпани около Лио, и хладно добави: — Благодаря, господа, няма нужда да ни изпращате.
Багър изчака вратата да се затвори зад двамата неочаквани посетители и дрезгаво нареди:
— Проследете ги!
19
Скочиха в първото свободно такси, като Анабел седна така, че да има максимална видимост на платното зад тях.
— Там ли са? — попита с дрезгав шепот Лио.
— Че къде другаде?
— В един момент реших, че онези мутри ще ме изхвърлят през прозореца! — оплака се той. — Защо винаги става така, че ти играеш доброто ченге, а на мен оставяш ролята на лошото?
— Защото тази роля ти се удава много добре.
— Тоя тип е истински кошмар, същият като едно време! — потръпна Лио. — Видя ли го как счупи ореха с една ръка?
— Голяма работа! Това е банален номер от лош гангстерски филм.
Таксито ги свали пред хотела. Вместо да се насочи към централния вход, Анабел се обърна, прекоси уличното платно и почука на прозорчето на спрелия до тротоара хамър.
— Кажете на мистър Багър, че съм в стая 1412 — подметна тя на здравеняка, който смъкна стъклото. — Предайте му и тази визитка, ако случайно е изхвърлил предишната.
Върна се при Лио и двамата се прибраха в хотела. Минута по-късно Тони се обади по телефона и докладва, че е заел позиция. Анабел му бе купила един от най-скъпите бинокли на пазара и го бе изпратила да наеме стая в хотела срещу „Помпей“, избирайки етаж на едно ниво с кабинета на Багър.
След още десет минути дойде обаждането, което очакваше. Анабел направи знак на Лио, заел позиция пред прозореца. Той извади мобилния си телефон и изпрати кратък есемес на Тони.
Тя протегна ръка към слушалката и махна с другата към Лио.
— Хайде, хайде!
Телефонът продължаваше да звъни. Пет, шест, седем пъти.
На деветия сигнал Лио получи потвърдителен есемес и тя светкавично вдигна слушалката.
— Ало?
— Как успя да засечеш момчетата ми толкова бързо? — недоволно изръмжа собственикът на казиното.
— Когато става въпрос за наблюдение, моят работодател е ненадминат, мистър Багър. Всичко е въпрос на активи и неограничени средства. — Излишно беше да му казва, че е очаквала, че ще ги следят, и ги е видяла през задното стъкло на таксито. При предварителното наблюдение беше установила, че всичките горили на Багър се придвижват с жълти хамъри, които лесно можеха да се засекат.
— Искаш да кажеш, че съм под наблюдение? — заплашително изръмжа онзи.
— Всички сме под наблюдение, мистър Багър. Не бива да си мислите, че правите изключение.
— Стига с това мистър Багър! Откъде знаеш толкова много за номерата, които се въртят из казината? Започвам да подозирам, че поддържаш тесни контакти със света на измамниците.
— Не ги засякох аз. Днес в казиното действаха три наши екипа, получили задачата да открият повод за срещата ми с вас. Членовете на тези екипи са истинските експерти по измамите. Ние само предадохме събраната информация на съответните шефове на зали.
— Добре, засега ще оставим нещата така. Какво точно искаш?
— Мисля, че по време на срещата ни бях ясна…
— Да, да! — нетърпеливо я прекъсна Багър. — Чух това, което каза! Искам да разбера какво означава то!
— Не мога да го обсъждам по телефона! В АН… — направи нарочна пауза и ловко подмени думите си. — Стационарните телефони не са особено сигурни.
— Искаше да кажеш АНС, нали? — налапа въдицата Багър. — Предупреждавам те, че знам всичко за шпионите!
— При цялото ми уважение трябва да кажа, че никой не знае всичко за АНС, включително и НЦОЗ — отвърна Анабел, нарочно включвайки едно от малко известните съкращения, съответстващо на „Национален център за оценка на заплахите“.
Отсреща й отвърна мълчание.
— Там ли сте?
— Тук съм, къде ще ходя! — троснато отвърна Багър.
— Искате ли да се срещнем в кабинета ви?
— Не, няма смисъл. Аз… Всъщност вече напускам града.
— Не го напускате, защото сте зад бюрото си — хладно отвърна Анабел, пускайки в ход информацията, която Тони бе успял да предаде на Лио.