Линията прекъсна.
Тя остави слушалката, усмихна се и намигна на Лио.
— Нагазваме в дълбоки води, Ани! — изпусна тежка въздишка той.
Тя му хвърли изненадан поглед, усмивката й се разшири.
— Наричаш ме Ани само когато си крайно изнервен!
Лио избърса потта от челото си и запали поредния уинстън.
— Е, някои неща никога не се променят, нали?
Телефонът отново иззвъня и тя вдигна слушалката.
— Това е моят град! — тросна се Багър. — Тук никой не може да ме шпионира!
— Очевидно приемате нещата твърде лично, мистър Багър — спокойно отвърна Анабел. — Нека ги опростим. Ще докладвам, че сте отхвърлили втората и последна оферта, след което всичко приключва. Вече ви казах, че можем да се обърнем към други хора.
— В района няма казино, което ще приеме сериозно тези глупости!
— Имаме начин да докажем, че не става въпрос за глупости. Даваме си ясна сметка, че разумните собственици на игрални заведения ще погледнат на офертата ни с известно съмнение, затова им предлагаме изпитателен срок. Искаме окончателен отговор, след като натрупат известно количество бързи пари. „Да“ или „не“. И при двете възможности печалбата си остава за тях.
От другата страна на линията се чуваше тежкото му дишане.
— За какви пари говорим?
— Зависи от вас.
— Защо държавата ми предлага подобна сделка?
— Зависи какво разбирате под държава. Дори ако част от нея не проявява особена загриженост за вас, това не пречи на другите й части да виждат определена изгода. Ние например се интересуваме от вас именно защото имате проблеми с Министерството на правосъдието.
— Каква изгода виждате в това?
— Много просто. Никой не би допуснал, че правителството на САЩ влиза в съдружие с човек като вас.
— От АНС ли сте?
— Не.
— ЦРУ?
— На въпроси от този род ще получавате неизменно и твърдо „не“. Тук трябва да добавя, че в хода на подобни операции не нося нито служебна карта, нито други документи.
— Имам достатъчно мои хора във Вашингтон — изръмжа онзи. — Един разговор по телефона, и ще разбера всичко.
— Едва ли. Не познавам политик, който да има представа за нашата дейност. Но нищо не ви пречи да проведете своя разговор. Звъннете в ЦРУ. Ако случайно не сте осведомен, централата се намира в Лангли, Вирджиния, в градче на име Маклийн. Много хора си мислят, че е във Вашингтон. Може и да не повярвате, но номерата им са в указателя. Поискайте да ви свържат с дирекция „Операции“ и това ще бъде всичко. За да ви спестя разноските, ще добавя, че няма да получите нищо определено. Ще ви отговорят, че никога не са чували нито за Памела Янг, нито за „Интърнашънъл Мениджмънт Лимитед“.
— А аз откъде да знам, че това не е операция на федералните, която цели да ме унищожи?
— Не съм юрист, но бих казала, че подобна операция би представлявала класически случай на залагане на капан.
— Как процедирате?
— Просто. Набираме кратък текст на компютъра.
— Обяснете.
— Само лице в лице. Тези неща не стават по телефона.
Нова тежка въздишка.
— Вечеряла ли си?
— Не.
— В „Помпей“ след десет минути. Ще те чакат на входа.
Линията прекъсна.
Тя остави слушалката и погледна към Лио.
— Вътре сме.
— И сега идва ред на голямата новина — загрижено кимна той.
— Точно така.
20
Един час по-късно приключиха с великолепната вечеря, приготвена от личния готвач на Багър. Домакинът взе чашата си с бърбън и кимна към удобните кожени фотьойли пред газовата камина. Анабел и Лио го последваха с чаши вино в ръце.
— Е, натъпкахме стомасите си, мариновахме черните си дробове. Започвайте. — Пръстът му предупредително се насочи към тях. — Първо, кои сте вие и, второ, за какви мангизи става въпрос!
Анабел се облегна назад, завъртя чашата между пръстите си и стрелна с поглед Лио.
— Помните ли аферата „Иран-контра“?
— Бегло.
— Има ситуации, при които американските интереси изискват сътрудничество със страни и организации, които не са особено популярни в САЩ.
— Като например въоръжаването на Осама за война с руснаците, а? — презрително изсумтя Багър.
— Става въпрос за избор на по-малкото зло. Чисто оперативен подход.
— Какво общо има това с мен?
— Разполагаме с ресурси, които се нуждаят от известно излъскване, преди да бъдат използвани — отговори Анабел и отпи глътка вино. — Главно от частни източници.
— Тоест да бъдат изпрани — изгледа я тежко Багър.
— Не — закачливо се усмихна тя. — Казах излъскани.