— Мой ред е, Оливър — дръпна го за рамото Рубън. — Хей, не постъпваш честно! Аз пръв открих проклетия телескоп!
Стоун не помръдна. Прашките се плъзнаха надолу по стройните бедра. Жената ги прекрачи, наведе се и ги подхвърли към Бихан, който бързо покри с тях част от анатомията си. Тя се усмихна, хвана единия от стълбовете на балдахина и го използва като пилон с уменията на професионална танцьорка. Стоун я изчака да се освободи от високите токчета и да се присъедини към тръпнещия от нетърпение Бихан, след което отстъпи телескопа на приятеля си.
— Определено не е мисис Бихан — констатира той. — Виждал съм снимките й във вестниците.
— Успял си да го разфокусираш! — сопна се Рубън и нетърпеливо започна да върти колелцето в горната част на тръбата.
— По-скоро ти си замъглил стъклото! — не му остана длъжен Стоун.
Рубън погледа известно време, после поклати глава.
— Толкова красива жена да прави кефа на този нещастник! Как стават тия работи?
— По милион причини — отвърна Стоун и замислено промълви: — Значи и Дехейвън е надзъртал в спалнята…
— Лично аз не го обвинявам — изломоти Рубън, изцяло ангажиран в гледката. — Охо, от това трябва да го е заболяло! Не, не, всичко е окей. Тая мацка е гъвкава като змиорка! В момента петите й са точно пред лицето!
— Това пък какво трябва да означава?
Но Рубън беше прекалено погълнат от шоуто, което се разиграваше пред очите му.
— Аха, сега се прехвърлиха на пода! Господи, човече! Тя го вдигна във въздуха!
— Милтън сигнализира, Рубън! Онези излизат!
— Много важно! — изръмжа едрият мъж. — Такива изпълнения бях виждал само в клетката на маймуните, мамка му! А полилеят трябва здраво да е вързан за тавана.
— Достатъчно, Рубън!
— Абе как го прави тая без ръце?!
— Хайде, тръгвай! — извика Стоун, сграбчи приятеля си за раменете и го помъкна към стълбите, без да обръща внимание на протестите му. Появиха се само секунда преди Кейлъб и Пърл да излязат от асансьора. Милтън ги възнагради с унищожителен поглед, но не каза нищо. Антикварят изглеждаше замаян, а Кейлъб сияеше.
— Това беше голям шок за вас — промърмори той и покровителствено потупа Пърл по рамото. — Но аз ви предупредих, че става въпрос за оригинал!
— Значи е изданието от 1640 година? — огледа лицата им Стоун.
— Без съмнение — неохотно кимна Пърл и безсилно се отпусна на близкия стол. — Държах го с ей тези две ръце… Щях да припадна. Наложи се да помоля Шоу за чаша вода.
— Никой не е застрахован от грешки — съчувствено подхвърли Кейлъб, но тържествуващата усмивка не напускаше лицето му.
— Сутринта направих справка във всички институции, които притежават псалтира — все така неохотно продължи Пърл. — Йейл, Библиотеката на Конгреса, църквата „Олд Саут“ в Бостън… При тях всичко е наред, екземплярите са по местата си. — Той замълча и избърса с носна кърпа потта от лицето си.
Кейлъб се възползва от паузата, за да прибави своите обяснения.
— Забавихме се, защото направихме всички проверки за установяване на автентичността.
— Дойдох с убеждението, че става въпрос за фалшификация — призна с въздишка Пърл. — Но разбрах, че е оригинал, щом разгърнах първите страници. Това си личи от неравностите върху страниците, характерни за първите печатарски преси, а също така и от неравномерното полагане на мастилото. Всички първи издания съдържат миниатюрни капчици мастило между буквите, които затрудняват четенето. По онова време изобщо не са прибягвали до периодично почистване на подготвените за печат плаки. Няма да споменавам и за останалите многобройни белези, които са характерни за оригиналните печатни издания, каквито открихме и в книгата.
— Разбира се, автентичността й трябва да бъде потвърдена от експерти, които ще направят подробен стилистичен, исторически и научен анализ — добави Кейлъб.
— Точно така — съгласи се Пърл. — Но аз вече знам какво ще бъде тяхното заключение.
— Значи говорим за дванайсети екземпляр на Масачусетския псалтир? — изпитателно го погледна Стоун.
— Да. И той е собственост на Джонатан Дехейвън. — Замълча за момент и после продължи: — Не мога да повярвам, че не ми е казал. Да мълчиш, когато притежаваш една от най-редките книги в света, мечтата на най-големите колекционери! Защо? — Очите му безпомощно се спряха върху лицето на Кейлъб. — Защо, Шоу?
— Не знам — призна Кейлъб.
— Колко може да струва тази книга? — попита Рубън.
— Да струва?! — възкликна Пърл. — Тя е безценна!
— Но след като ще я обявите за продажба, някой трябва да предложи и цена.