Собственикът на казиното леко вдигна вежди, но коментар не последва.
— Чухте дамата — промърмори той. — Нищо друго освен мрежата! — От цялото му поведение се излъчваше увереност, тъй като разполагаше с асо в картите си. Всъщност с две аса, защото Анабел и Лио оставаха негови заложници до завръщането на вложените пари.
— Във въпросния имейл ще откриете указания къде и как да преведете парите. След два дни парите автоматично ще се върнат в сметката ви плюс съответната лихва.
— Което означава, че милионът ще стане милион и сто, нали така? — пожела да се осведоми Багър.
— Вече се разбрахме по този въпрос, Джери — кимна Анабел. — Една хубава надница, не мислиш ли?
— Дано! — заканително сбърчи вежди той. — Кога започваме?
Анабел погледна часовника си.
— Мисля, че имейлът ще се появи в системата ви всеки момент.
Багър щракна с пръсти и един от хората му отиде да погледне в компютъра.
— Ето го — обяви той и натисна няколко клавиша. — Ще го сканирам с няколко програми, за да сме сигурни, че е чист.
Две минути по-късно програмистът вдигна глава.
— Окей, всичко е наред.
— Отвори го! — заповяда Багър.
— Надявам се, че имате възможност да правите електронни преводи — подхвърли Анабел, макар че отдавна беше проверила това.
— Системата ни е свързана директно с банката — отвърна Багър. — Не обичам парите ми да бъдат контролирани от посредници, нито пък някой да знае накъде пътуват. Банката прехвърля съответната сума тук, а ние сами осъществяваме превода. Това е начинът, който ми харесва.
На мен също, помисли си Анабел.
Десет минути по-късно един милион долара от парите на Багър поеха към една много специална сметка.
Собственикът на казиното стана и тръгна към вратата.
— Смятай се за моя гостенка през следващите четирийсет и осем часа — обърна се към Анабел той. — Надявам се, че това време е достатъчно, за да се опознаем! — ухили се той, а очите му с одобрение пробягаха по стройната й фигура.
— Звучи добре — кимна тя.
— И аз мисля така — обади се Лио.
Багър сепнато го погледна, очевидно забравил за съществуването му.
— Да, да.
През следващите два дни те се превърнаха в неразделно трио — закусваха, обядваха и вечеряха заедно, а през останалото време бодигардовете стърчаха пред стаите на Лио и Анабел в хотелската част на „Помпей“ и ги придружаваха навсякъде. Вечер младата жена изпиваше по някои коктейл в компанията на собственика, майсторски поддържайки огъня на очевидните му сексуални апетити, но без да преминава границата. И също така майсторски „споделяше“ по някой дребен, но правдоподобен факт от „биографията“ си — което имаше за цел да поддържа както интригата, така и интереса на Багър. Самият той не се свенеше да говори за себе си с типичното за неговите среди самохвалство.
— От теб става великолепен шпионин, Джери — промълви с възхищение тя, докато седяха на канапето и пиеха мартини. — Защото притежаваш рядката комбинация от ум и здрави нерви.
— От кого го чувам! — подхвърли той, седна по-близо до нея и лекичко я потупа по бедрото. В следващия миг се наведе и направи опит да й лепне една целувка, но тя се отдръпна и с лека въздишка промърмори:
— Недей, Джери. Поема ли по този път, неприятностите ми са сигурни.
— Че кой ще разбере? — вдигна вежди той. — Както виждаш, тук сме сами. Не съм първа младост, но поддържам форма и трябва да те уверя, че ще те изненадам приятно в леглото.
— Трябва ми малко време, Джери. Не казвам, че не ме привличаш, но в момента имам други грижи. Добре, ето… — Целуна го лекичко по бузата и той най-после се отдръпна.
Точно след четирийсет и осем часа Багър стана по-богат със 100 000 долара.
— Какво ще кажеш за пет милиона, Джери? — попита Анабел. — Няма ли да ти стане хубаво, когато лапнеш лихвата от 500 бона? — Седеше на бюрото на собственика, небрежно преметнала крак върху крак, а Лио наблюдаваше развоя на събитията от канапето.
— Само ако останеш, докато транзакцията приключи — отвърна Багър, забил жаден поглед в коленете й.
— Това си е част от сделката — намигна тя. — Ще бъда изцяло на твое разположение.
— Говори ми, говори ми! — блажено се усмихна Багър. — Между другото, накъде отлитат миличките ми парички?
— Нали ти казах? В карибската банка.
— Имам предвид задграничните операции, които финансират.
Лио се размърда на дивана и заплашително изръмжа:
— Ако ти каже, ще се наложи да ви видя сметката и на двамата!
Настъпи кратко, изпълнено с неловкост мълчание. После Анабел се разсмя, а лицата на двамата мъже бавно омекнаха. Усмивката на Багър беше леко пресилена.