Два дни по-късно петте милиона се върнаха в сметката на казиното, приятно закръглени с нови 500 000 долара.
— Това си е жива печатница на мангизи! — доволно каза Багър при поредната им среща в кабинета. — По принцип съм наясно, че Чичо Сам е фрашкан, но все пак се питам, възможно ли е държавата да си позволява подобни неща?
— Изобщо не е възможно — отвърна Анабел. — Доказателство е търговският дефицит, който възлиза на милиарди долари. Когато имаме нужда от пари, просто продаваме ценни книжа — най-често на саудитците или на китайците. Разбира се, това не може да продължава вечно, но засега спасява положението. — Обърна се към Багър и леко докосна ръката му. — Но ако ти е толкова мъчно за Чичо Сам, ние нямаме нищо против да използваме безплатно част от парите ти…
— Вече четирийсет години се придържам към едно просто правило — ухили се онзи. — „Всеки мръсник сам за себе си“!
Правило, което ти отива, помисли си Анабел, дарявайки го с поредната възхитена усмивка.
Багър се наведе към нея, хвърли кос поглед към Лио и прошепна:
— Никога ли не се разделяш със сянката си?
— Зависи — отвърна Анабел.
— От какво?
— Докъде е стигнало приятелството ни.
— Аз знам как да станем добри приятели.
— Как?
— Превеждам десет милиона и за този труд получавам един отгоре. Но се питам дали Чичо Сам е готов да покрие такъв разход…
— Достатъчно е да преведеш парите, Джери.
— А ти оставаш тук, докато си ги получа обратно?
— Оставаме и двамата — обади се Лио.
Багър направи гримаса, но не го погледна.
— Предполагам, че ако му забия един на тоя, сигурно ще нагазя в дълбоки лайна! — прошепна той.
— Нали помниш каймака на боклуците, за който ти споменах? Дори с пръст да го пипнеш, и ще почукат на вратата ти! Най-настоятелно те съветвам да не го правиш!
— Мамка му! — изруга Багър.
— Не е чак толкова трудно, Джери — сладко му се усмихна тя. — Два дни ядеш и пиеш в моя компания, а след това получаваш едно хубаво милионче!
— Нали знаеш, че искам нещо повече?
— Знам, Джери. Усетих го в момента, в който опита да ми пуснеш ръка под полата.
— Харесвам стила ти, скъпа! — разтресе се от смях Багър. — Мисля, че си прекалено добра за правителството. По-добре ела да работиш за мен. Двамата със сигурност ще повдигнем нивото на тоя град!
— По принцип съм отворена за всякакви предложения, но в момента имаме друга работа — въздъхна Анабел и се надигна. — Я по-добре да ти изкараме милиончето, за което споменахме. Имай предвид, че няма да ти е лесно да поддържаш стандарта, с който съм свикнала… — Потупа ръката му и усети електричеството, което разтърси тялото му.
— Направо ме убиваш, скъпа! — дрезгаво простена Багър.
О, и това ще стане, но малко по-късно!
24
Два дни по-късно и седмица след като се запозна с Анабел и Лио, Джери Багър беше натрупал 1 600 000 долара. Разбира се, нямаше как да знае, че това е горе-долу половината от трите милиона от двата „подготвителни“ удара. Тони имаше грижата за реалното прехвърляне на „лихвите“ по сметката на Багър, придържайки се в общи линии до така наречената „Схема на Понци“, получила популярност с изключително разрушителното си въздействие върху отделния индивид. Но Анабел беше взела всички мерки, за да не се стига до тази крайност.
Щастието на Багър бе осезаемо най-вече защото сметката се плащаше от смъртния му враг — правителството на Съединените щати. Удобно настанена сред букетите цветя в президентския апартамент на хотела — един жест на Багър след последния паричен превод, Анабел съсредоточено преглеждаше вестниците, търсейки подходящата новина. В казиното с Лио нямаха възможност за откровени разговори, тъй като се страхуваха от подслушване. Като единствен начин за комуникация използваха системата от жестове и погледи, която бяха разработили преди години и която никой освен тях не можеше да разбере.
Малко по-късно, когато се разминаха в коридора, Анабел каза „добро утро“ и премести пръстена на показалеца си. Лио отвърна на поздрава, докосна възела на вратовръзката, а след това избърса носа си. Това означаваше, че е приел посланието и ще предприеме необходимите действия.
Анабел пое дълбоко дъх и спря пред асансьора, който щеше да я отведе в кабинета на Багър. Имаше нерви въпреки мнението на Лио. Предстоеше й най-важният момент в сложната игра със съдържателя на казиното. Ако не бъдеше на висота, всичко, което бяха постигнали през последните няколко седмици, отиваше по дяволите. Щеше да изгуби не само парите, изплатени на Багър, но и нямаше да доживее разпределението на остатъка от 1,4 милиона долара.