Горилите пред вратата я пропуснаха веднага, вече свикнали с присъствието й. Багър я посрещна с прегръдка, а тя не възрази, когато ръцете му се плъзнаха по-надолу от приетото. Отстрани ги едва когато пръстите му я стиснаха отзад. Всеки път му позволяваше малко повече, като безпогрешно усещаше от какво се нуждае той в момента.
Багър отстъпи крачка назад, усмихна се и подхвърли:
— Какво мога да направя днес за моята малка вълшебница?
— Лоши новини, Джери — отвърна с въздишка тя. — Отзовават ме в централния офис.
— Какво означава това, по дяволите? — втренчи се в нея Багър.
— Означава, че ми се възлага нова задача.
— Каква задача? — попита Джери, после направи гримаса. — Знам, знам… Няма да ми кажеш.
— Това тук ще ти даде известна информация — промълви тя и му подаде вестника, който беше взела със себе си.
Той го разгърна и заби поглед в материала, който му посочи Анабел. В него ставаше въпрос за корупционен скандал в правителството, предизвикан от действията на чужда фирма на територията на Русия.
— Значи действията ти се разпростират и върху такива работи, а? — учуди се той. — От казиното скачаш направо на корумпирани фирми в чужбина?
— Не на всяка фирма — отвърна тя, докато прибираше вестника.
— Значи ги познаваш?
— Мога да ти кажа само едно: в интерес на Съединените щати е делото да не стигне до съда. А това е моя грижа.
— Колко време ще отсъстваш?
— Трудно е да се каже. След Русия вероятно ще ме изстрелят някъде другаде… — Тя потърка слепоочията си и уморено подхвърли: — Да ти се намира аспирин?
Той измъкна малко флаконче от чекмеджето на бюрото си. Анабел взе три таблетки наведнъж, преглъщайки ги с водата, която й подаде Багър.
— Не ми изглеждаш добре — загрижено каза той.
Анабел седна на ръба на бюрото.
— През тази година пътувах толкова много, че вече не помня къде съм била — въздъхна тя. — Ако използвах обикновен паспорт, сигурно щяха да ми трябват страниците на поне двайсет… Има моменти, в които на всеки му идва до гуша. Но ти не се безпокой, Джери, ще се оправя…
— Защо тогава не се махнеш? — изгледа я той.
— Да се махна ли? — горчиво се усмихна тя. — И да си прецакам пенсията? Не, Джери. Доста стаж натрупах, а дори и държавните служители трябва да ядат…
— Ела да работиш за мен. За една година ще получиш повече, отколкото за двайсет при онези клоуни.
— Да, бе!
— Говоря сериозно. Харесвам те, защото си от висока класа.
— Или по-скоро, защото ти изкарах над милион и половина долара!
— Е, не го отричам. Но едновременно успях и да те опозная. И харесвам това, което виждам, Пам.
— Дори името ми не е Пам, толкова си ме опознал.
— Не мислиш ли, че така нещата стават още по-интересни?
Тя се поколеба, после кимна.
— Напоследък наистина мисля за бъдещето си. Не съм омъжена, защото животът ми е само работа. А вече не съм първа младост.
Той стана и прехвърли ръка през раменете й.
— Ама ти будалкаш ли ме? Направо си страхотна! Всеки мъж ще се радва да те има!
— Казваш го, защото не си ме виждал сутрин преди кафето и грима — потупа ръката му тя.
— Кажи само една дума, и ще го направя, скъпа! — ухили се той и ръката му се плъзна надолу. С другата натисна някакво копче на бюрото и автоматичните щори на прозореца започнаха да се спускат.
— Какво означава това? — вдигна вежди Анабел.
— Обичам уединението — промърмори той.
В този момент телефонът й изжужа. Точно навреме.
— О, по дяволите!
Тя стана, отдалечи се от него и заби очи в дисплея.
— Кой е? — попита Багър.
— Шефът на отдела. Неговият телефон се изписва с един куп нули. — Пое си въздух и натисна бутона за включване. — Да, сър.
Послуша мълчаливо известно време, после изключи телефона и гневно изсъска:
— Мръсно копеле! Гадняр!
— Какво иска, скъпа?
Тя гневно закрачи из кабинета, после спря. Личеше, че едва се сдържа.
— Моят прекрасен началник изведнъж решил, че ще е най-добре да сменя посоките! Вместо Русия ще трябва да замина за Портланд, Орегон! Представяш ли си?!
— Орегон ли? — облещи се Багър. — Защо са им шпиони в Орегон?
— Там е гробището, Джери. Там моята уважавана институция изпраща всички служители, които не се харесват на началството!
— Как така за една сутрин отменят заминаването ти за Русия и те изпращат в Орегон?
— Заповедта за Русия издаде моят пряк шеф, а тази за Орегон идва от шефа на отдела — тоест едно ниво по-горе. И тя автоматично отменя първата.
— Но какво има против теб той?
— Не знам. Може би си върша работата прекалено добре… — Замълча, понечи да каже още нещо, после се отказа.