— Хайде, скъпа, изплюй камъчето — забеляза колебанието й Багър. — Може пък да ти помогна.
— Ако щеш, вярвай, но тоя тип си беше наумил да спи с мен — въздъхна Анабел. — На всичкото отгоре е женен и аз, разбира се, го отрязах.
— Ясно — кимна Багър. — Все същата гадория. Дамите изпадат в немилост в мига, в който откажат на шефа…
— Това е край на кариерата ми, Джери — прошепна Анабел, свела очи към ръцете си. — Портланд, мамка му! — Обзета от внезапна ярост, тя скочи и разби телефона си в стената. После отново се свлече на стола. — Може би трябваше да преспя с него…
— Нямаше да е еднократно — рече Багър и започна да масажира раменете й. — Отстъпиш ли веднъж, тези типове си го искат постоянно. Докато не им писне или не си намерят ново гадже. След което пак те изстрелват в Портланд!
— Ох, много ми се иска да го закова тоя мръсник!
— Това би могло да се уреди — замислено рече Багър.
Тя му хвърли загрижен поглед.
— Дори не си го и помисляй, Джери. На такива като него не можеш да организираш дори пребиване!
— Имам друга идея, скъпа. Не каза ли, че го дразниш, защото прекалено добре си вършиш работата? Какво означава това?
— Означава, че докарвам добри пари, те са доволни от мен и започват да мислят за повишението ми. Аз тръгвам нагоре, но в определен момент някой като този съзира в мен заплаха за собственото си място. Трябва да ти кажа, че много малко жени се занимават с това, което правя аз. И по тази причина някои хора горе с удоволствие биха поставили за шеф на отдела една от тях. Ако продължавам да привличам клиенти като теб и продължавам да финансирам задграничните операции с пречистени пари, това означава голям плюс за мен и опасност за него.
— В държавния сектор винаги е така, мамка му — възкликна Багър. — Започнеш ли да се натягаш, веднага ти клъцват главата! — Замълча за момент, после добави: — Мисля, че знам как да катурнем масата на главата на тоя глупак!
— За какво говориш?
— За следващата ни финансова операция.
— Получих нова задача, Джери. Довечера двамата с партньора ми трябва да хванем самолета.
— Добре, добре. Само чуй какво имам предвид. Нали можеш да направиш още една транзакция, преди да заминеш?
Анабел се замисли.
— Технически погледнато, все още съм оторизирана. Но няма да получа ъгловия му кабинет дори с милион под формата на лихва!
— Изобщо не говоря за някакъв жалък милион — отвърна той и вдигна глава. — Коя е най-голямата сума, която някога си пречиствала?
— Повечето транзакции са между един и пет милиона — замислено отвърна тя. — Във Вегас веднъж превъртях петнайсет, а в Ню Йорк — двайсет. Но това беше преди две години.
— Пари за семки.
— Как ли пък не!
— Я ми кажи каква сума ще го разклати тоя мръсник.
— Ох, Джери, не знам… Може би трийсет милиона.
— Да ги направим четирийсет. И не за два, а за четири дни. — Багър бързо започна да пресмята: — Това означава не десет, а двайсет процента… Значи моя милост ще получи хубаво пречистени осем милиончета, нали така?
— Имаш четирийсет милиона в брой? — втренчи се в него Анабел.
— С кого си мислиш, че разговаряш? — изпъчи се той. — Само през миналата седмица тук бяха организирани два финални мача, които ми донесоха река от мангизи!
— Но защо искаш да го направиш?
— Защото дори човек като мен не може да пренебрегне осем милиона за четири дни — отвърна Багър, продължавайки да разтрива раменете й. — Освен това вече ти казах, че ме караш да настръхвам само като те пипна, уважаема госпожице!
— Но аз трябва да изпълня заповедта и да замина за Орегон! — отчаяно извика Анабел.
— Добре де, заминавай. Но след това ще помислиш как да им теглиш майната и да се върнеш. За компенсация ще ти дам десет процента от осемте милиончета.
— Не ставам за държанка, Джери — въздъхна тя. — Просто съм прекалено умна.
— Спокойно, имам намерение да се възползвам точно от ума ти… — Ръката му се плъзна надолу. — И от другите ти качества, разбира се… А сега ще инструктирам момчетата.
— Забравяш, че довечера отлитам за Орегон с частен самолет.
— Не го забравям.
— Искам да кажа, че няма как да си получиш парите, преди да замина.
— О, имаш предвид заложничеството — ухили се той. — Мисля, че вече преминахме тая фаза, скъпа. Доказателство за лоялността ти са онези милион и шестстотин хиляди, които се гушат в сметката ми.
— Само ако си сигурен, Джери. Четирийсет милиона са много пари!
— Нямаш грижа. Идеята е моя и аз ще я реализирам.
— Провеждала съм много такива операции, Джери — изправи се тя. — За мен това е работа и нищо повече… — Замълча за момент и горчиво поклати глава. — Онези алчни мръсници в службата се интересуват единствено от парите. Само цифрата има значение! — Нова пауза, сякаш търсеше точните думи, които всъщност отдавна беше намерила. — Ти си първият човек на света, който иска да направи нещо за мен… Оценявам го повече, отколкото можеш да си представиш!