Но проверката им в общата база данни на ЦРУ не даде резултат и Сийгрейвс използва паролата, която беше откраднал от свой колега, за да влезе в една засекретена база данни. Броени секунди по-късно стигна до специалната „Поддиректория 666“, която познаваше добре, но която отговори с лаконичното „Достъпът забранен“, когато вкара в нея отпечатъците на Стоун. Познаваше споменатата част от електронния архив по простата причина, че личните му данни се съхраняваха именно в нея — по-скоро онази част от тях, която засягаше специфичните особености на службата му в разузнавателната централа.
Сийгрейвс излезе от системата и се замисли. Стоун със сигурност беше работил в ЦРУ но съдейки но възрастта му това бе доста отдавна. Може би е бил „елиминатор“, защото с индикацията три шестици не се обозначават чиновниците, които държат писалка или чукат по клавиатурата. За момента обаче Сийгрейвс не знаеше как ще се възползва от това откритие. Беше успял да научи, че приятелят на Стоун в Библиотеката на Конгреса е получил задачата да продаде колекцията от редки книги на Дехейвън. За съжаление Стоун беше усетил проследяването и беше взел съответните мерки. Всеки агент, маркиран в системата с три шестици, страда от силна параноя, защото тя е неразделна част от длъжностната му характеристика.
Дали да го убия сега? Или това би изровило още по-голяма дупка? След задълбочен размисъл Сийгрейвс стигна до решението да отложи окончателното отстраняване, до което имаше възможност да прибегне на всеки по-късен етап. Лично ще го извърша, по дяволите! Един троен шестак вижда сметката на друг. Младият агент няма как да не спечели битката с по-стария. Засега ще те оставя да живееш, Оливър Стоун!
Но нещо все пак трябваше да се направи. Още сега, докато моментът беше подходящ.
Два дни след посещението им в дома на Дехейвън Стоун и Рубън яхнаха мотоциклета и се отправиха към антикварната книжарница в старата част на Александрия. Наименованието на магазинчето беше латинско и в превод означаваше „Четири книги със сентенции“. Кейлъб беше съсобственик в него още от времето, когато то се казваше „Книжарницата на Дъг“, но в един момент се беше оттеглил, осенен от гениалната идея да насочи усилията си към най-горната ниша на бизнеса, а именно — търсенето, оценката и реставрацията на наистина редки издания. Самият Стоун нямаше такива интереси и тръгна към книжарницата не за да търси редки книги, а защото там държеше някои свои лични вещи, които използваше рядко.
Собственикът на книжарницата — споменатият по-горе Дъг, който от известно време се представяше с по-авторитетното Дъглас, му осигури безпрепятствен достъп до тайната стаичка. Безпрепятствен, защото Дъглас изпитваше дълбок ужас от Оливър Стоун, когото Кейлъб му беше описал (по изричното настояване на Стоун) като убиец маниак, който се разхожда на свобода единствено благодарение на малък пропуск в законодателството.
Тайната стаичка се намираше в мазето, зад фалшива стена, която се отместваше с дърпането на висящ край камината синджир. Килия на някакъв свещеник аскет навремето, днес тя съхраняваше голяма част от вещите, свързани с предишния живот на Стоун, плюс богата колекция от изрезки, събирани в продължение на много години.
С помощта на Рубън подбра няколко папки от тази колекция и ги взе със себе си. После приятелят му го остави на входа на гробищата и загрижено подхвърли:
— Отваряй си очите, Оливър. Ако онзи гадняр Бихан има пръст в тая работа, зад него със сигурност стоят могъщи покровители и съюзници.
Стоун го увери, че ще внимава, след което се сбогува и влезе в къщичката. Направи си голяма чаша силно кафе, седна зад бюрото и разгърна папките. Изрезките бяха свързани с убийството на председателя на Камарата Робърт „Боб“ Брадли и последвалото го опожаряване на дома му — две събития, връзката между които можеше да види дори слепец. В същото време липсваха доказателства, че убийството на Брадли, приписвано на вътрешната терористична групировка „Американци срещу 1984“, има нещо общо с на пръв поглед естествената смърт на Джонатан Дехейвън. В писмото си до ФБР терористите заявяваха, че убийството на Брадли е първата стъпка във войната им срещу федералното правителство — институция, която според тази явно налудничава банда се контролираше от богатите, от евреите и от католиците със скритата подкрепа на отделни представители на чернокожото население. Разбира се, епитетът, лепнат на въпросната олигархия, беше нецензурен и много по-обиден. Накрая обещаваха нови нападения и това беше станало причина за повишените мерки за сигурност във Вашингтон.