27
Хотелската стая на Анабел гледаше към Сентръл Парк и изведнъж й се прииска да се поразходи. Прическата и цветът на косата й отново бяха променени — сега беше късо подстригана брюнетка с бретон и изглеждаше точно като на снимката в паспорта, който й беше подготвил Фреди. Облеклото й беше типично за Ню Йорк — черно и стилно. Тя тръгна из алеите на парка, скрила лицето си зад големи слънчеви очила и шапка. Няколко души я позагледаха, очевидно питайки се дали не е някоя знаменитост. Но по ирония на съдбата Анабел беше от жените, които не търсят слава и известност, предпочитайки да останат в сянка — най-подходящата среда за талантливия измамник.
Купи си геврек от количката на ъгъла, после се качи в стаята си, седна на леглото и разгледа документите, които щеше да използва при пътуването. С Лио се разделиха на летището в Нюарк, а Фреди вече беше напуснал страната. Не ги попита къде отиват, защото не искаше да знае.
Щом пристигна в Ню Йорк, тя се свърза с Тони и изпълни обещанието си да му уреди полета до Париж. Оттам нататък беше свободен да тръгне накъдето му видят очите, снабден с отлични документи за самоличност и с няколко милиона в банкова сметка.
— Трябва много да внимаваш — предупреди го на раздяла тя. — Багър никога не те е виждал, но скоро ще разбере, че операцията е била проведена с помощта на изключителен компютърен специалист — точно като теб. Затова остани в чужбина най-малко една година и си налягай парцалите. Дори не си помисляй да пилееш пари! Намери си някое спокойно местенце, учи езика и стой мирно!
Тони обеща да изпълни съветите й.
— Ще ти се обадя да ти кажа къде съм се установил — каза той.
— В никакъв случай! — категорично отвърна тя.
Все още разполагаше с три дни, преди Багър да разбере, че е измамен и ограбен. Беше готова да даде половината от откраднатите пари, за да зърне лицето му в този миг. Като първа реакция най-вероятно ще ликвидира всичките си финансисти и компютърни специалисти, а след това ще хукне из казиното с пистолет в ръка, търсейки кого още да гръмне. Което, дай боже, ще принуди отряда за борба с тероризма на щата Ню Джърси да го отърве от мъките, като едновременно с това освободи света от присъствието на един доказан мръсник. Е, макар и много приятни, тези мисли не са нищо повече от фантазии, помисли си с въздишка тя.
Маршрутът на бягството й минаваше през Източна Европа и Азия, а продължителността му щеше да бъде окото година. След това възнамеряваше да се насочи към един малък остров в Южния Пасифик, който беше открила преди години, но никога не се беше връщала там, опасявайки се да не развали първоначалното си прекрасно впечатление.
В момента нейният дял от плячката беше разпръснат в няколко офшорни сметки, които щяха да й осигурят охолен живот само от лихвите, ако не решеше да направи някоя по-едра покупка. Например малка яхта, която да управлява сама. Нямаше амбициите за околосветско пътешествие, достатъчно й беше да обикаля тропиците.
След известен размисъл тя се отказа от идеята да изпрати на Багър тържествуващо писъмце. Реши, че дребното злорадство е под нейното ниво. Нека Багър да се чуди, докато е жив, какво е станало. Разбира се, дъщерята на Пади Конрой щеше да оглави списъка на заподозрените, но Багър изобщо не знаеше, че старият измамник има дъщеря. Отношенията между Пади и Анабел бяха доста странни и благодарение на този факт светът на измамниците не я познаваше като негова дъщеря. Истината стана известна само на Лио и на още няколко души, които бяха работили с него.
Но тя не биваше да забравя и един друг, твърде важен факт: безбройните камери в казино „Помпей“ я бяха записвали многократно и Багър със сигурност щеше да използва записите, за да установи истинската й самоличност. Щеше да плати на всеки измамник, за да я разпознае, а вероятно щеше да използва и сила. Разбира се, повечето от тези хора щяха да бъдат много доволни, че е изпържила не друг, а самия Багър, но със сигурност щеше да има и такива, които да му подхвърлят името й, било от страх или от алчност. Е, нека тръгне след мен, въздъхна тя. Чак тогава ще разбере, че няма да му е толкова лесно да ме убие! Защото в случая ставаше въпрос не колко голямо е кучето, а за мащабите на боя, в който то участваше. По ирония на съдбата беше чула тази сентенция не от баща си, а от майка си.
Макар и част от престъпния свят, Тами Конрой беше добра жена и многострадална съпруга на Пади. Беше работила като сервитьорка в коктейл-бар, преди да свърже живота си с очарователния ирландец — непресъхващ извор на шеги и закачки и превъзходен певец. Пади беше душата на всяка компания и вероятно именно поради това мнозина така и не успяха да оценят истинските му качества на измамник. Включително и най-важното от тях — никой от околните да не подозира, че той е измамник. Разбира се, Пади живееше тъй, сякаш ирландският му късмет щеше да продължава вечно, а очарователната му усмивка ще го спаси от всяка беда. И в повечето случаи ставаше точно така. Но това не можа да спаси Тами Конрой.