— Много хора изглеждат така непосредствено преди смъртта си — разсеяно рече Стоун, продължавайки да следи с очи непознатата жена. Беше облечена с дълга черна пола и черни боти, а очите й бяха скрити зад тъмни очила. Стройната й фигура правеше впечатление сред множеството на опечалените.
Очите на Бихан пробягаха изпитателно по лицето му и направиха опит да проследят погледа му, но Стоун бързо го отмести встрани.
— Предполагам, че са изяснили причините за смъртта — подхвърли той, след което побърза да добави: — Искам да кажа, че понякога стават грешки.
— Рано или късно ще се разбере — увери го Стоун. — Медиите ще се погрижат.
— О, да, репортерите ги бива в тази дейност — кимна с леко неодобрение Бихан.
— Съпругът ми знае много неща за внезапната смърт — изведнъж се обади Мерилин Бихан. Когато всички погледи се обърнаха към нея, тя бързо добави: — Имам предвид дейността, с която е ангажирана компанията му.
— А сега моля да ни извините — усмихна се Бихан, хвана жена си за ръката и я поведе към изхода. Стоун остана с впечатлението, че в очите й се мярна насмешка.
— Тоя още го виждам с дантелени гащички, кацнали на оная му работа — вметна Рубън, гледайки след отдалечаващата се двойка. — Наложи се да захапя юмрук, за да не се разсмея по време на службата.
— Появата му тук е голям жест, особено ако се отчете фактът, че се е познавал с Джонатан съвсем бегло — отбеляза Стоун.
— А госпожата му си я бива — добави Кейлъб.
— Според мен е достатъчно интелигентна, за да е наясно с похожденията на съпруга си — кимна Стоун. — А и по нищо не личи, че между тях съществуват топли чувства.
— Но все пак са заедно, нали? — подхвърли Милтън.
— Алчност, власт, социален статут — с погнуса рече Кейлъб.
— Лично аз нямам нищо против тези неща да бяха присъствали в брака ми — изръмжа Рубън. — Защото, когато любовта отлетя, не остана нищо.
— Позната ли ви е онази жена там? — попита Стоун и кимна към дамата в черно.
— Как да ни е позната с тази шапка и тъмните очила? — сви рамене Кейлъб.
— Мисля, че е тази — рече Стоун и извади някаква снимка.
Приятелите му се надвесиха над нея, после Кейлъб и Милтън забиха очи в стройната фигура на няколко метра от тях.
— Не можете ли да бъдете малко по-дискретни? — изсъска им раздразнено Стоун.
Траурната процесия бавно тръгна към гробищата. След кратката церемония на гроба повечето хора се насочиха към колите си. Жената в черно се забави пред ковчега, край който чакаха двама гробари, облечени с джинси и карирани ризи. Стоун отчете, че семейство Бихан вече се бяха качили в лимузината си. Очите му пробягаха по множеството, търсейки хора, на които не са чужди водните изтезания. Добре знаеше, че ако човек е наясно какво търси, действително би могъл да открие такива лица. Но в случая огледът не доведе до никакъв резултат.
Направи знак на приятелите си и решително се насочи към жената в черно, която беше положила длан върху ковчега от розово дърво и шепнеше нещо, вероятно молитва.
Групата почтително изчака и когато жената най-сетне се обърна да си върви. Стоун прошепна:
— Жалко, защото Джонатан беше в разцвета на силите си.
Тя го изгледа иззад тъмните очила.
— Откъде го познавате?
— Беше мой колега в библиотеката — обади се Кейлъб. — Всъщност мой шеф. Той ще липсва на много хора.
— Наистина е така — съгласи се жената.
— А вие откъде го познавате? — небрежно попита Стоун.
— О, това беше много отдавна — неопределено отвърна тя.
— В днешно време старите приятелства са голяма рядкост…
— Да, така е. А сега моля да ме извините. — Жената се обърна и тръгна по алеята между надгробните плочи.
Стоун я изчака да се отдалечи на няколко крачки и подхвърли:
— Любопитното в случая е, че от „Съдебна медицина“ не успяха да установят причината за смъртта.
Коментарът постигна целта си: жената спря и се обърна.
— Във вестниците пише, че е починал от инфаркт.
— Починал е, защото сърцето му е спряло, но не от инфаркт — поклати глава Кейлъб. — Предполагам, че вестниците са пренебрегнали тази малка подробност.
Тя направи няколко крачки в обратна посока.
— Извинете, но не чух имената ви…
— Кейлъб Шоу. Работя в отдела за редки книги в Библиотеката на Конгреса. А това е приятелят ми…
— Сам Билингс, приятно ми е — забързано го прекъсна Стоун и махна към останалите членове на клуба. — Едрият мъж е Рубън, а този до него — Милтън. А вие сте?
Жената пренебрегна въпроса му и закова очи върху лицето на Кейлъб.