— След като работите в библиотека, вероятно обичате книгите също като Джонатан — промълви тя.
— И още как! — светна лицето на Кейлъб, доволен че бе засегната любимата му тема. — На практика Джонатан ме е посочил за изпълнител на литературното му наследство. В момента тече инвентаризация на колекцията му. После ще я оценим и предложим на търг, а получените средства ще отидат за благотворителни цели.
Млъкна едва след като забеляза повелителния жест на Стоун.
— Точно в стила на Джонатан — кимна жената. — Предполагам, че родителите му вече са починали.
— О, да, баща му е починал преди доста години, а майка му си отиде преди две. От тях Джонатан наследи къщата си.
Стоун остана с впечатлението, че жената се бори да скрие усмивката си при тази информация. Какво беше споменал адвокатът пред Кейлъб? Май беше нещо за анулиран брак… Може би не от съпругата, а от младоженеца, отстъпил пред натиска на майка си.
— С удоволствие бих посетила тази къща — извърна се непознатата към Кейлъб. — Интересно ми е да видя колекцията му, която сигурно е станала внушителна.
— Вие знаете за нея? — вдигна вежди Кейлъб.
— В един период от живота си Джонатан споделяше всичко с мен — отвърна тя. — Възможно ли е да го направим довечера, защото утре заминавам?
— По една случайност възнамеряваме да отскочим дотам точно довечера — намеси се Стоун. — Бихме могли да ви вземем от хотела…
— По-добре да се срещнем направо на Гуд Фелоу Стрийт — поклати глава непознатата, след което се обърна и с бърза крачка се насочи към чакащото я такси.
— Разумно ли е да я каним в къщата на Джонатан? — попита Милтън. — Та ние изобщо не я познаваме!
— Напротив, мисля, че я познаваме — отвърна Стоун, извади снимката от джоба си и замислено добави: — Или ще я опознаем там, на Гуд Фелоу Стрийт.
29
След като дадоха показания на закритото заседание на Комисията по разузнаването към Камарата на представителите, Сийгрейвс и Трент изпиха по чаша кафе в барчето и излязоха да се поразтъпчат из Капитолийския хълм. Не се притесняваха, че ще ги видят заедно, тъй като служебните им задължения изискваха всекидневни контакти.
Сийгрейвс разпечата пакетче дъвки, а Трент се наведе да завърже връзките на обувката си.
— Значи мислиш, че е бивш агент на ЦРУ така ли? — поинтересува се Трент.
— Три шестици, Албърт — отвърна Сийгрейвс. — Знаеш какво означава това, нали?
— Бегло, защото правомощията ми не стигат толкова високо. Управлението ме нае заради аналитичните ми способности, а не заради практическия ми опит. Но десет години в тази гадост ми бяха достатъчни.
— И скочи в политиката, а? — усмихна се Сийгрейвс.
— Направих го заради нас.
Сийгрейвс замълча и изчака колегата си да среши десетината косъма на олисялото си теме. Правеше го със смайваща прецизност, без помощта на огледало.
— Защо не се подстригваш съвсем късо? — не издържа в крайна сметка той. — Жените го харесват! И трябва да си възвърнеш добрата форма.
— След като приключим кариерата си, ще имам толкова много пари, че жените навсякъде по света ще ме приемат такъв, какъвто съм — закачливо отвърна Трент.
— Е, в такъв случай си връщам думите назад — въздъхна Сийгрейвс.
— Този с трите шестици може да ни създаде проблеми — рече след кратка пауза колегата му. — Май ще е най-добре да вземем по-решителни мерки.
— Ако го направим, ще стане напечено — поклати глава Сийгрейвс. — Доколкото ми е известно, той все още има връзки навсякъде. Ако го отстраним, ще трябва да сторим същото и с приятелите му. А това увеличава риска от грешки и от събуждане на подозрения у неподходящите хора. Засега той смята, че зад цялата операция стои Бихан. Ако промени мнението си, метеорологичната прогноза ще изглежда различно.
— Сигурен ли си, че това е най-добрата стратегия?
— Нека бъдем реалисти, Трент. — Лицето на Сийгрейвс потъмня. — Докато ти си клатиш краката в уютния вашингтонски кабинет, моят задник се пече на такива места, които не обичаш да гледаш дори по телевизията. Затова предлагам ти да си вършиш своята работа, а стратегическото планиране да оставиш на мен. Освен ако не си убеден, че го умееш по-добре.
Трент направи опит да се усмихне, но страхът му попречи.
— Не поставям под въпрос личните ти качества — увери го той.
— Ама прозвуча точно така! — остро отвърна Сийгрейвс, после изведнъж се ухили и прехвърли ръка през раменете на колегата си. — Сега не е време да се караме, Албърт. Всичко се развива по план, нали така? — Той стегна прегръдката си и я разхлаби едва когато лицето на дребничкия мъж се разкриви от болка. Стана му приятно от демонстрацията на физическа сила. — Нали така? — повтори той.