— Абсолютно — плачливо отвърна Трент, отскубна се от мечешката прегръдка и започна да разтрива раменете си.
Как ли ще реагираш, ако всеки ден те мачкат на терена, помисли си Сийгрейвс, а на глас подхвърли:
— Мъртви са четирима офицери за свръзка от Държавния департамент, а това е сериозен повод за тревога. — Познаваше лично единия от тях, беше служил с него. Беше добър и достоен човек. Но милионите долари в брой отдавна го бяха накарали да забрави всякакви приятелски чувства.
— Нима очакваш творчески подход от страна на правителството? — изгледа го Трент. — По-добре кажи кой ще бъде следващият.
Сийгрейвс хвърли цигарата си и въздъхна:
— Ще разбереш, Албърт, ще разбереш…
Започваше да му писва от този малък сеанс, предназначен да напомни на Трент, че е младши партньор в екипа им, тоест че винаги ще бъде в положението на негов подчинен, който само ще изпълнява заповедите му. А ако нещата се усложнят и търпеливо изгражданата картонена кула бъде заплашена от срутване, следващият ще бъде самият Трент, защото страхливците винаги се пречупват под натиск.
Сийгрейвс се сбогува с него и се насочи към колата си, оставена на служебния паркинг. Махна на пазача, когото познаваше по физиономия, и усмихнато подхвърли:
— Пазиш ли ми каручката?
— Както винаги — кимна онзи, прехвърляйки клечка за зъби между устните си. — А ти пазиш ли ми родината?
— Правя каквото мога.
Предстоеше му да запознае Трент с ключовите елементи от стратегията за наблюдение на чуждестранните терористи, разработена от АНС. Медиите подозираха, че Агенцията прибягва до незаконни методи, но на практика не знаеха дори половината от това, с което се занимаваха недосегаемите копелета на Капитолийския хълм. За разлика от тях шепа добре известни с омразата си към Америка личности, живеещи на десет хиляди километра и най-малко на осем века разстояние оттук, бяха готови да платят милиони, за да научат това. А парите движат света, човече, парите! Майната им на патриотите! Единственото, което получават, е старателно сгънат на три национален флаг, но за съжаление той се полага само на мъртвите патриоти.
Отби се в службата, където трябваше да довърши някои неща, а след това подкара към дома си — трийсетгодишно ранчо, преустроено на жилище с три спални и две бани, разположено върху два декара култивиран терен, за поддръжката на което отиваше половината му заплата. Направи кратка, но интензивна серия физически упражнения, след което отвори вратичката, която водеше към малко помещение в приземието, защитено от сложна алармена инсталация.
На дълги рафтове покрай стените бяха подредени сувенирите, свидетелстващи за продължителната му кариера в тайните служби — кафява кожена ръкавица в стъклена кутия, копче от палто в кутийка за бижута, очила в пластмасов калъф, окачена на пирон обувка, ръчен часовник, две дамски гривни, малък бележник с монограм, тюрбан в комплект с разпокъсан екземпляр на Корана, кожена шапка, биберон… По отношение на биберона изпитваше известни угризения, но такава му беше работата — когато се убиват родителите, децата също стават жертва. Защото заложената в колата бомба не подбира… Всеки предмет беше номериран с цифрите от едно до петдесет. И зад всяка цифра се криеше история, известна само на него и на още неколцина служители на ЦРУ.
За събирането на тази колекция Сийгрейвс се беше излагал на сериозни рискове. Всъщност всеки човек на този свят е колекционер, независимо дали го осъзнава или не. Повечето предпочитат традиционните колекции от пощенски марки, монети, книги. Значително по-малка е групата на колекционерите на разбити сърца или сексуални завоевания, а след тях идват онези, които изпитват наслада от събирането на изгубени души. И накрая най-рядко срещаните колекционери като Сийгрейвс събират лични вещи от убитите от тях хора — не, по-точно елиминирани в служба на родината. Разбира се, за жертвите това няма никакво значение, тъй като в крайна сметка те са мъртви.
Тази вечер слезе долу, за да прибави два нови предмета към колекцията си: писалката на Робърт Брадли и коженото тефтерче на Джонатан Дехейвън, които заеха почетно място върху най-горния рафт в специална кутия, разбира се, след като получиха съответните номера. Общата бройка наближаваше шейсет. Преди години бе взел решението да стигне до сто, но тогава времената бяха други и родината му искаше смъртта на много хора. Днес темпото беше значително по-бавно главно заради безгръбначната държавна администрация и затъналото в бюрокрация ЦРУ. Това го принуди да се откаже от първоначалната си цел и постепенно да заложи на качеството вместо на количеството.