Ако можеше да чуе историята на тези предмети, всеки нормален човек би отсъдил, че Сийгрейвс е психопат, завладян от перверзна страст. Но щеше да сгреши, защото това беше жест на уважение към хората, на които беше отнел най-ценното. Лично той би се радвал, ако някой някога успееше да го убие и му окажеше същата чест. Заключи стаичката и се качи горе, за да планира по-нататъшните си действия. Трябваше да прибере нещо, което можеше да бъде прибрано само след погребението на Дехейвън.
Анабел Конрой седеше в колата под наем, паркирана на ъгъла на Гуд Фелоу Стрийт. Уличката си беше същата, каквото я помнеше отпреди години. Някогашната застояла миризма на големи пари все още беше тук, макар и леко примесена с аромата на новопридобито богатство. Разбира се, по онова време Анабел не притежаваше нито едното, нито другото — един факт, който Елизабет, майката на Джонатан, моментално откри и започна да набива в главата на отрочето си. И в крайна сметка успя да го убеди, че този брак трябва да бъде анулиран.
Анабел не внесе жалба в съда просто защото не виждаше смисъл, но въпреки това запази добрите си чувства към Джонатан. В много отношения той беше като дете — искрен, мил и внимателен, щедър и пламенен в чувствата си. За съжаление му липсваше твърдост да се изправи пред предизвикателствата на живота — за разлика от майка си, която притежаваше непреклонен характер и остър език. Но колко са синовете, опълчили се срещу властните си майки? След прекратяването на брака им той обсипа Анабел с подаръци и започна да й пише трогателни писма, в които й обясняваше колко много я обича. А тя нямаше причини да се съмнява, че наистина е така. В хода на този процес откри още една черта от характера му, която дотогава й беше убягвала: Джонатан просто не умееше да лъже! Нещо, което влизаше в дълбоко противоречие със собствената й душевна нагласа. Явно връзката им се беше родила по силата на закона за привличане на противоположностите.
Но Джонатан нито веднъж не я помоли да се върне, но сравнявайки го с останалите мъже в живота си — всички до един попадащи в категорията на лошите, той си оставаше образец на невинността. Държеше я за ръката, винаги бързаше да отвори вратата пред дамата си. Разказваше й за важните неща в живота на нормалните хора, който беше на светлинни години от нея, но въпреки това — благодарение на искреността му — й стана по-малко чужд и по-малко далечен за краткото време, през което бяха заедно.
И Анабел беше принудена да си признае, че с него се промени. Макар и завинаги окован във веригите на консерватизма си, Джонатан Дехейвън успя също да се приближи до нея, наслаждавайки се на живота по начин, който не бе познавал никога преди това. Беше добър човек и тя дълбоко скърбеше за него.
Вдигна ръка и гневно изтри самотната сълза, търкулнала се по бузата й. Чувствата не бяха добре дошли, не бяха желани. Отдавна не беше плакала, може би защото нямаше за кого. Не плака дори след смъртта на майка си, макар че отмъсти за нея. Като в хода на този процес стана и богата. Дали можеше да направи едното без другото? Не беше сигурна. Дали имаше значение? Е, вероятно нямаше. Доказателство бяха онези близо седемнайсет милиона долара, които я чакаха в чуждестранната банка.
От противоположния край на уличката изскочи сива „Нова“ и спря пред къщата на Дехейвън. От нея слязоха четирима мъже — същите онези чудаци от гробището, които твърдяха, че няма официална причина за смъртта му. Е, добре, тя вече се беше сбогувала с него, а сега щеше да хвърли едно око на къщата му — слава богу, без подозрителните очи на мама Дехейвън, следящи всяко полюшване на стегнатото задниче на снахата. После щеше да вземе самолета и да отлети далеч оттук. Никак не й се искаше да бъде на един континент с Джери Багър в момента, в който разбереше, че е обеднял с четирийсет милиона долара. Вероятно щеше да изригне като могъщ вулкан, лавата от който лесно би стигнала чак до Вашингтон.
Слезе от колата и се насочи към къщата, без да подозира, че ако беше постъпила според първоначалните си планове, животът й със сигурност щеше да протече в друга, далеч по-приятна посока.
30
След кратка обиколка на първия етаж се насочиха към подземното хранилите. Кейлъб не отвори скрития зад картината сейф, защото нямаше никакво намерение да показва оригинала на псалтира. Гостенката разгледа колекцията и позволи да бъде отведена горе. Елегантно обзаведените стаи очевидно й направиха впечатление.