— Предпочита да го наричат Кей Би — обясни Кейлъб.
— Ясно — бавно кимна Анабел.
Стоун погледна през телескопа, после внимателно го насочи към къщата на Бихан, от която ги делеше само тясна ивица трева.
— Така си и мислех — промърмори той, после се отдръпна и направи знак на Анабел. Тя се приближи, нагласи окуляра и погледна.
— Прилича ми на кабинет или някакъв офис.
— Точно така.
— Мислите, че Джонатан е шпионирал този човек?
— Вероятно. Или неволно е видял нещо, което го е осъдило на смърт.
— Значи го е убил този Корнилиъс Бихан?
— Нямаме доказателства — поклати глава Стоун. — Но се случиха някои странни неща.
— Какви неща?
Стоун се поколеба. Не искаше да споменава за собственото си отвличане.
— Да кажем, че открихме достатъчно въпросителни, които ни карат да се поразровим. Мисля, че Джонатан Дехейвън го заслужава.
Анабел спря продължителен поглед върху лицето му, после отново се наведе над окуляра.
— Разкажете ми нещо повече за този Кей Би.
Стоун й даде кратко описание на Бихан и компанията му, след което спомена за убийството на председателя на Камарата Боб Брадли.
— Не ми казвайте, че Джонатан има някаква връзка с това — скептично го погледна Анабел. — Във вестниците писаха, че е дело на терористи.
Стоун й каза за големите поръчки, които Бихан е получил при предишния режим.
— Предшественикът на Брадли беше осъден за неетично поведение, което ме кара да си мисля, че Бихан го е държал в джоба си. А после се появява Брадли и заявява, че ще прави чистка. Бихан вероятно има от какво да се опасява и поръчва отстраняването на новия председател.
— А вие приемате, че Джонатан се е натъкнал на тази конспирация и е трябвало да бъде ликвидиран, преди да сподели откритието си, така ли?
Недоверието все още присъстваше в гласа на младата жена, но в значително по-малка степен.
— Това, с което разполагаме, са две неразкрити убийства, свързани с името на Бихан, който освен това е съсед на едната от жертвите — сви рамене Стоун.
— А днес беше и на погребението — добави Кейлъб.
— Кой по-точно? — остро го погледна Анабел.
— Един дребен тип с червеникава…
— Да, надуваше се като пуяк до русокосата си съпруга, която очевидно не може да го понася — довърши вместо него тя.
— Доста бързо преценявате хората — промълви впечатленият Стоун.
— Винаги съм го смятала за предимство — кимна младата жена. — Е, добре. Какъв ще бъде следващият ни ход?
— Следващият ни ход ли? — стреснато я погледна Стоун.
— Точно така. Може би наистина ще постигнем някакъв напредък, ако решите да споделите с мен това, което очевидно криете.
— Но, мис Фармър…
— Наричайте ме просто Сюзан.
— Нали споменахте, че заминавате?
— Промених плановете си.
— Мога ли да попитам защо?
— Можете. Ще се видим ли утре сутринта?
— Разбира се — прогърмя Рубън. — А ако ви трябва място да пренощувате…
— Не ми трябва — прекъсна го тя.
— Можем да се срещнем в моята къща — предложи Стоун.
— Къде се намира?
— На гробищата — услужливо се намеси Милтън.
Анабел прие новината, без да й мигне окото.
Стоун надраска адреса си на лист хартия и обясни как се стига до него. Тя направи крачка напред да поеме листа, но изведнъж се спъна и политна. Наложи се да се хване за дрехата му, за да не падне.
— Извинете — промърмори, докато пръстите й ловко измъкнаха снимката от джоба му. После се случи нещо, което не се беше случвало никога в живота й: пръстите на Стоун светкавично се стегнаха около китката й.
— Достатъчно беше да я поискате — прошепна в ухото й той, после я пусна и тя бързо плъзна снимката в джоба си, без да сваля смаян поглед от намръщеното лице на Стоун.
Миг по-късно се овладя, огледа мъжете насреща си и кимна:
— Ще се видим утре.
Рубън взе ръката й и я целуна като стар френски благородник.
— За мен беше огромно удоволствие да се запозная с вас, Сюзан!
— Благодаря, Рубън! — насмешливо отвърна тя. — Доколкото мога да преценя, оттук се открива хубава гледка към спалнята на Бихан, където в момента влиза едно доста привлекателно маце. Не е зле да погледнеш…
— Защо не си ми споменал за това, Оливър? — рязко се завъртя Рубън.
Забелязала смущението върху лицето на Стоун, Анабел се усмихна и подхвърли:
— Няма проблем, Оливър. Аз също не се казвам Сюзан. Каква изненада, а?
Минута по-късно външната врата меко се захлопна след нея. Рубън скочи към телескопа и се залепи за окуляра.