— Ето го отговора — кимна Анабел.
— Не ви разбирам — възрази Стоун. — Какво общо с плановете има това?
Тя се извърна към Кейлъб.
— Можете ли да откриете името на фирмата?
— Предполагам.
— Единственият проблем е дали ще ни позволят да ги преснимаме. Предполагам, че няма. — Членовете на клуба мълчаха и слушаха разсъжденията й с нарастващо внимание. — Аз се ангажирам да проникна в архитектурната фирма, защото без копие от плановете няма как да открием местоположението на противопожарната система и аварийните изходи.
— Аз имам фотографска памет — обади се Милтън. — Достатъчно ми е да зърна плановете само за миг, за да ги запомня.
— Наслушала съм се на такива приказки, но нито веднъж не съм ги видяла реализирани — скептично го погледна тя.
— Мога да ви уверя, че при мен нещата се получават — възрази Милтън.
Анабел свали една книга от рафта, разтвори я напосоки и я вдигна пред очите му.
— Окей, прочетете този текст. — Милтън мълчаливо се подчини и миг по-късно кимна. Тя обърна книгата към себе си. — Добре, мистър Фото, започвайте.
Милтън изрецитира текста на страницата без грешка заедно с препинателните знаци.
За пръв път, откакто попадна в компанията на тези мъже, Анабел беше истински впечатлена.
— Някога да си посещавал Вегас? — заряза официалния тон тя, изчака го да поклати глава и с усмивка подхвърли: — Трябва да опиташ.
— Броенето на карти не е ли незаконно? — моментално отгатна мислите й Стоун.
— Не, ако не използваш компютър или някакви други механични уреди.
— Значи мога да натрупам цяло състояние! — възкликна Милтън.
— Не бързай да се радваш — охлади ентусиазма му Анабел. — Въпреки че използването на мозъка не е забранено, със сигурност ще ти строшат кокалите, ако те надушат.
— В такъв случай забравете! — промълви ужасен Милтън.
Тя се обърна към Стоун.
— И тъй, как според вас е бил убит Джонатан? И без повече увъртания. В противен случай си тръгвам.
Стоун й хвърли замислен поглед, помълча малко и започна:
— Кейлъб открил тялото му, а след това припаднал и бил откаран в болницата. Медицинската сестра обявила, че състоянието му се подобрява и температурата му се покачва, вместо да се понижава.
— Какво според вас означава това? — втренчи се в него Анабел.
— Противопожарната система в библиотеката използва химическа субстанция, наречена халон 1301 — намеси се Кейлъб. — Тя представлява течност под налягане, която излиза през вентилите под формата на газ и има свойството да потушава пламъците, като частично отнема кислорода от въздуха.
— Искате да кажете, че Джонатан се е задушил? — гневно извика Анабел. — А полицията не си е направила труда да провери дали е имало изтичане на газ?
— Няма доказателства, че системата изобщо е била включвана — поясни Стоун. — Алармата не се е задействала, въпреки че е била в изправност. Кейлъб лично я провери. Разбира се, съществува възможност някой да я е изключил за малко, а после отново да е щракнал копчето. Освен това този газ не оставя никакви следи във въздуха.
— На всичкото отгоре не би могъл да убие Джонатан, защото концентрацията му е достатъчно ниска — добави Кейлъб. — Проверката установи, че именно по тази причина го използват в помещения, в които работят хора.
— Къде отиваме тогава? — изгледа ги Анабел. — Вие двамата си противоречите. Виновен е газът, който всъщност не може да бъде убиец. Кое от двете?
— Един от страничните ефекти на халон 1031 е рязкото понижаване на температурата в помещенията, в които се използва.
Стоун ги изгледа продължително.
— В момента, в който открил тялото на Джонатан, Кейлъб усетил силен студ и припаднал. Според мен студът е бил предизвикан именно от газа — факт, който обяснява забележката на онази сестра. Според мен Кейлъб е припаднал поради ниското ниво на кислорода в помещението, което обаче не е било достатъчно ниско, за да го убие. Спасило го е обстоятелството, че се е появил там приблизително половин час след Джонатан — допълни той.
— От всичко това следва, че трябва да изключим халон 1031 — каза след кратък размисъл Анабел. — Причината е другаде.
— Точно така. Просто трябва да я открием.
— Окей — изправи се на крака младата жена. — Имам нужда от малко време за подготовка.
Стоун скочи и й препречи пътя.
— Искам да те предупредя и за още нещо, Сюзан — промълви той. — Преди да се забъркаш в тази история, трябва да си наясно, че зад нея стоят много опасни хора. Имах възможност лично да се уверя в това. Рискът е много голям.