Изрисуваните й вежди въпросително се повдигнаха, а Кейлъб, хванат натясно, смутено промърмори:
— Ама разбира се. Някой ден непременно ще го направим… — С усилие на волята се сдържа да не хукне обратно към бюрото си. Ухажването на седемдесетгодишната бабичка се отразяваше зле на мъжкото му самочувствие, което и без това не беше особено високо. Успя да възстанови душевното си равновесие сравнително бързо и огледа помещението. На практика винаги беше харесвал присъствието на библиофили като Джуъл и Норман Джанклоу, съсредоточени върху старите печатни издания на красивите маси. Това му помагаше да възприема по-леко пощурелия външен свят поне за няколко часа дневно. О, колко е хубаво да се завърна при тетрадките и перодръжките, дори за малко!
Двайсет минути по-късно вратата се отвори, той вдигна глава от документите пред себе си и замръзна от изненада. Корнилиъс Бихан влезе в читалнята и тръгна към бюрото на уредничката, попита я нещо и проследи пръста й, насочен към него. Кейлъб се надигна и пое протегнатата му ръка, механично отчитайки отсъствието на бодигардовете, най-вероятно недопуснати във вътрешността на сградата.
— Мистър Бихан? — промълви объркано той и пред очите му изведнъж се появи картината на голия индустриалец с част от дамско бельо върху слабините. Успя да скрие усмивката си с цената на фалшива кашлица. — Извинете, задавих се.
— Наричайте ме Кей Би, моля — отвърна Бихан и се огледа. — Изобщо не бях подозирал за съществуването на това място. Би трябвало да го рекламирате по-добре.
— Наистина е така, но за съжаление бюджетът ни е твърде ограничен — призна с половин уста Кейлъб.
— О, уверявам ви, че отлично познавам недостатъците на централизирания бюджет — увери го Кей Би.
— Чувал съм, че се справяте добре с вашингтонската бюрокрация — кимна Кейлъб и веднага съжали за думите си, срещнал втренчения поглед на госта.
— Погребението беше хубаво — рязко смени темата Бихан. — Разбира се, доколкото това определение е подходящо за едно печално събитие.
— Наистина беше хубаво. Беше ми приятно да се запозная със съпругата ви.
— Имах няколко срещи на Капитолия и реших да хвърля едно око на работното място на Джонатан — поясни Бихан. — От толкова време сме съседи, а нямах никаква представа къде си вади хляба.
— Е, по-добре късно, отколкото никога — отбеляза Кейлъб.
— Предполагам, че Джонатан е обичал работата си…
— Така е. Винаги идваше пръв.
— Вероятно е имал много приятели? — продължи с въпросителен тон Бихан.
— О, да. Разбираше се с всички.
— Научих, че снощи сте били в къщата му заедно с някаква жена.
Този път Кейлъб беше по-подготвен и прие спокойно рязката смяна на темата.
— Защо не се отбихте и вие? — контрира с невинно изражение той. — Тъкмо щяхме да си поговорим.
— Бях зает.
О, бас държа, че беше точно така, помисли си Кейлъб.
— Видели са ви хората, които охраняват къщата ми — поясни Бихан. — Коя беше жената?
— Експерт по редки книги. Поканих я да разгледа колекцията на Джонатан преди началото на оценъчния процес.
Кейлъб изпита гордост от бързината и лекотата, с която изрече тази лъжа.
— А какво ще стане с къщата му?
— Предполагам, че ще бъде обявена за продажба, но нямам пряко участие в разпореждането с тази част от наследството му.
— Мисля да я купя и да я направя къща за гости — небрежно го информира Бихан.
— Вашата не ви ли стига? — изтърси, без да се замисля Кейлъб.
Но Бихан, слава богу, избухна в смях.
— Е, знам, че е доста голяма — кимна той. — Но нямате представа колко много хора ни идват на гости. Попитах ви, защото ми хрумна, че може би разполагате с някаква вътрешна информация. — Замълча за момент, после каза: — Предполагам, че вече сте успели да я разгледате както трябва…
— О, не — поклати глава Кейлъб. — Влизал съм единствено в хранилището.
Бихан го измери с продължителен поглед, после кимна.
— Е, добре. Ще дам задачата на адвокатите си, и без това трябва да оправдават заплатите, които им плащам. — Поколеба се за момент, после подхвърли: — Тъй и тъй съм тук, защо не ме разведете? Чувал съм, че библиотеката разполага с действително редки книги.
— Оттам идва и името на читалнята — кимна Кейлъб, после в главата му изведнъж се появи дръзка идея. Разбира се, тя влизаше в разрез с правилата, но можеше да изясни нещата около убийството на Джонатан. — Искате ли да разгледате хранилищата? — небрежно попита той.
— Да — отвърна малко по-припряно от нормалното Бихан.
Кейлъб му предложи стандартната обиколка, която завърши близо до мястото, където беше убит Дехейвън. Не можеше да бъде сигурен, но му се стори, че Бихан задържа поглед върху газовия вентил на противопожарната система, който стърчеше от стената. Подозренията му се потвърдиха миг по-късно, когато гостът го посочи с пръст.