— Какво е това?
Кейлъб накратко му разясни принципа на действие на системата, след което добави:
— Планираме да подменим този газ с някой от по-модерните, които не вредят на озоновия слой.
— Ясно — кимна Бихан. — Благодаря за обиколката.
Кейлъб го изпрати до вратата, набра номера на Стоун и му разказа за посещението.
— Доста любопитен е заобиколният начин, по който те е подпитвал дали Джонатан има врагове — рече Стоун. — Това ме кара да си мисля, че може би търси някой, на когото да стовари вината за убийството. Твърде многозначителен е и фактът, че те е попитал дали си разгледал цялата къща. Дали пък не е знаел за воайорските склонности на съседа си?
След като приключиха разговора, Кейлъб взе книгата, която беше извадил от хранилището на Дехейвън, и се спусна в лабиринта от подземни коридори на сградата „Мадисън“, където се помещаваше отдел „Реставрация“. Помещението беше разделено на две — в едната зала се реставрираха книги, а в другата — всичко останало. С тази дейност се занимаваха близо сто души опитни реставратори, чиято грижа беше възстановяването на редки и на не чак толкова редки предмети. Кейлъб влезе в залата за книги и се насочи към една от масите, до която слаб мъж със зелена престилка внимателно прелистваше страниците на древен ръкопис, пристигнал от Германия. Наоколо бяха пръснати различни инструменти, вариращи от ултразвукови поялници и тефлонови шпатули до старовремски ръчни преси и ножове за фино изрязване.
— Здравей, Монти.
Монти Чеймбърс го погледна иззад тъмните очила с дебели рамки и потърка плешивото си теме с ръкавицата. Необичайно вдлъбнатата, издаваща малодушие брадичка едва изпъкваше на гладко избръснатото му лице. Не си направи труда да отговори на поздрава, а само леко кимна. Отдавна надхвърлил шейсетте, Монти беше най-добрият реставратор на библиотеката от десетилетия насам. Възлагаха му най-трудните задачи, но той неизменно се справяше с тях, без да допусне нито един провал. Носеше му се славата, че е в състояние да възстанови дори и безнадеждни на пръв поглед ръкописи и печатни издания. Ценяха го заради изключително умелите и чувствителни ръце, заради оригиналния творчески подход към възстановяването на старите книги, а също така и заради огромните му познания в областта на консервацията и реставрацията.
— Нося ти нещо частно, Монти — съобщи Кейлъб. — Разбира се, ако имаш време… — Вдигна книгата в ръката си и обяви: — „Гневът и здравият разум“, с пострадали от влагата страници, собственост на Джонатан Дехейвън. На мен ми възложиха да подготвя колекцията му за продажба.
Монти пое книгата, разгледа я от всички страни и пискливо попита:
— За кога?
— О, разполагаш с много време. Все още сме в началната фаза на оценката.
Реставраторите от класата на Монти обикновено работеха върху няколко неща едновременно — както по-големи, така и по-дребни. Оставаха до късно вечерта, а понякога идваха и през почивните дни, за да работят на спокойствие. Но Кейлъб знаеше, че Монти притежава и добре оборудвана домашна работилница в покрайнините на Вашингтон, където изпълняваше външни поръчки.
— Обратима? — попита Монти.
Според въведените наскоро правила на работа всяка реставрация трябваше да бъде обратима — тоест книгата да може да се възстанови в първоначалния си вид. В края на деветнайсети и началото на двайсети век бяха прибягвали до така нареченото „разкрасяване“, но за съжаление този метод бе довел до тотално репродуциране на огромен брой стари книги, изхвърляне на оригиналните им корици и подшиването на книжното тяло с ярка кожа, понякога украсена с абсурдно изглеждащи фрагменти. Общо взето, такива книги изглеждаха добре, но историческата им стойност бе унищожена завинаги, защото не е възможно да се възстанови първоначалният им вид.
— Да — кимна Кейлъб. — Но ще те помоля да ми предложиш в писмен вид методите, до които възнамеряваш да прибегнеш. Ще ги приложим към книгата, когато я обявим за продажба.
Монти кимна и отново се залови за работа, а Кейлъб се обърна и тръгна към изхода. Някъде в средата на лабиринта от коридори той отново се разтресе от смях.
— Милти — промърмори под нос той. — Как ли изглежда с новата си прическа?
Все още не знаеше, че това ще е последният му искрен смях за дълго време напред.