Не след дълго стигна до мястото. От къщата бяха останали само обгорели греди и част от полусрутен тухлен комин. Сградите от двете й страни също бяха пострадали. Очите му бавно обходиха околността. Кварталът трудно можеше да се нарече престижен, а фактът, че Брадли беше живял тук, влизаше в противоречие с мита за доброто материално положение на всеки, успял да намери място в Конгреса. Защото хората на Капитолийския хълм са принудени да поддържат най-малко по две жилища — едно в родния си щат и друго в столицата, а цените на жилищата в окръг Колумбия бяха изключително високи. По тази причина някои конгресмени, особено новоизбраните, често наемаха заедно временния си дом, а други направо спяха в кабинетите си. Но ветеранът Брадли беше живял сам.
Милтън успя да се добере до най-съществените моменти от биографията му, а към тях Стоун добави и информацията от изрезките, които съхраняваше в скривалището си. И картината се очерта. Роденият в Канзас Робърт Брадли имаше типичната за всеки политик кариера, ако такова нещо изобщо съществува. С дванайсет мандата зад гърба си, той беше оглавявал Комисията по разузнаването почти десет години, преди да стигне до поста председател на Камарата на представителите. Смъртта го застигна на петдесет и девет годишна възраст, със съпруга и две пораснали деца — всички живеещи в Канзас. Имаше безупречна репутация, името му не бе замесено в никакви скандали, а с твърдото си решение да се пребори с корупцията в Конгреса вероятно си бе спечелил могъщи врагове, пожелали смъртта му. Мнозина биха помислили, че заговорът за убийството на третия човек в държавата е прекалено нагъл акт, за да бъде осъществен на практика, но Стоун добре знаеше, че това е само илюзия. Никой не е защитен, след като и президентите стават обект на покушение.
Официално следствието продължаваше, но след неизбежната шумотевица около убийството медиите изведнъж замлъкнаха. Може би защото полицията беше стигнала до заключението, че митичната терористична групировка изобщо не съществува, а убийството съвсем не е дело на шепа побъркани.
Спря до едно дърво, за да даде възможност на Гоф да изпразни мехура си. Атмосферата наоколо беше подозрително спокойна, излъчвайки скрита заплаха. Той беше достатъчно опитен, за да засече веднага двамата мъже в паркираната до тротоара камионетка, които очевидно наблюдаваха местопрестъплението с надеждата да се доберат до допълнителни улики. А следствена група на ФБР без съмнение беше наела някоя от околните къщи, откъдето осъществяваше наблюдение двайсет и четири часа в денонощието. В момента към него със сигурност бяха насочени бинокли и видеокамери. Наведе се и подръпна периферията на шапката си, сякаш искаше да се защити от лекия ветрец.
После се огледа и това, което видя, го накара да прекъсне удоволствието на Гоф и да го повлече след себе си. От противоположния край на улицата беше изскочил бял микробус с надпис „Служба по поддръжката“, който бързо се приближаваше. Нямаше никакво намерение да установява дали в него действително се возят работници по поддръжката или хора, притежаващи експертни умения в причиняването на болка.
Свърна в пресечката и с облекчение установи, че микробусът не го последва. Даваше си сметка, че никой от федералните ченгета в района няма да си мръдне пръста да му помогне, а по-скоро биха помогнали на мъчителите му да го вкарат в микробуса и биха му помахали за сбогом. Извървя още две пресечки с бърза крачка, после забави ход и отпусна каишката на Гоф. Микробусът не се виждаше никъде, но това може би беше нарочно, за да го хванат неподготвен. Извади мобилния си телефон и се обади на Рубън. Оказа се, че току-що е напуснал работа.
— След пет минути съм при теб, Оливър — увери го той. — На две преки по-нататък има полицейски участък, тръгни към него. Ако мръсниците направят опит да те нападнат, започни да крещиш с цяло гърло, чуваш ли?
Стоун пое в указаната посока. Рубън си има своите недостатъци, но е смел и верен приятел, на когото винаги може да се разчита, помисли си той.