Точно след пет минути от противоположния край на улицата изскочи пикапът на Рубън и с рев се понесе към тях. Стоун и Гоф побързаха да се качат в кабината.
— Къде ти е моторът? — попита Стоун.
— Онези педали го видяха и затова го зарязах пред службата.
Няколко минути след като напуснаха квартала, Рубън вдигна крак от газта, отби до тротоара и спря.
— През цялото време следях в огледалото, Оливър — обясни той. — Мисля, че след нас е чисто.
— Сигурен съм, че ме видяха на онази улица — отвърна недоверчиво Стоун.
— Заблудила ги е дегизировката ти.
— Тия хора не се заблуждават лесно — поклати глава Стоун.
— В такъв случай те държат на къса каишка с надеждата да ги заведеш до гърнето с жълтици.
— Ще има да чакат.
— О, щях да забравя — плесна се по челото Рубън. — Обади се моят човек от Пентагона. Не знаеше много за договорите с Бихан, но в замяна на това ми каза нещо интересно. Нали помниш, че вестниците писаха за изтичане на информация от военното ведомство? Нещата се оказаха много по-сериозни. Моят човек твърди, че става въпрос за хора на ключови места, които масово продават военни тайни, включително на заклетите ни врагове в Азия и Близкия изток.
Стоун мълчаливо си играеше с кучешката каишка. Паузата се проточи.
— Обадиха ли се твоите хора от отдел „Убийства“ или ФБР? — попита най-сетне той.
— Там е работата, че никой не се обади — въздъхна Рубън. — И това ми се струва много странно.
На мен пък не, помисли си Стоун. Ама никак!
35
По-късно вечерта се събраха в къщичката на Стоун, където Анабел и Милтън дадоха отчет за срещата си с архитектите. Използвайки необичайните свойства на паметта си, Милтън начерта подробна скица на мястото, от което се управляваха както противопожарната система, така и вентилационната и климатичната инсталация.
— Знам къде е — обяви Кейлъб, след като разгледа скицата. — Мисля, че става въпрос за най-обикновен склад.
— Дали е заключен? — попита Стоун.
— Вероятно да.
— Сигурен съм, че разполагам с комплект ключове, които ще го отворят — каза Стоун.
— Комплект ключове? — учудено го погледна Кейлъб. — Какво означава това?
— Означава, че е решил да проникне в това помещение — спокойно отвърна Анабел.
— Оливър, не може да го мислиш сериозно! Признавам, че те пуснах в хранилището под маскировката на германски учен, но категорично се противопоставям на идеята да проникнеш с взлом в Библиотеката на Конгреса!
— Играл си ролята на германски учен? — любопитно попита Анабел, извръщайки се към Стоун. — Това е впечатляващо!
— Моля ви, не го насърчавайте! — сопнато рече Кейлъб. — Оливър, може би забравяш, че аз съм държавен служител!
— Да сме злоупотребявали някога с този факт? — попита Рубън.
— Кейлъб — въздъхна Стоун, — ако не влезем в това помещение, усилията ни да се сдобием с архитектурните планове отиват на вятъра. — Пръстът му посочи скицата. — Сам виждаш, че тръбите на вентилационната и климатичната инсталация в хранилището тръгват от помещението, от което се управлява противопожарната система. Ще ги проверим едновременно.
— Помещението се намира встрани от главния коридор на подземието — обясни Кейлъб. — А той е изключително оживен, защото много хора го използват. Няма начин да проникнем незабелязано.
— Ако се държим така, сякаш това ни е работата, едва ли някой ще ни обърне внимание.
— Прав е, Кейлъб — намеси се Анабел.
— И аз ще дойда! — избоботи Рубън. — Писна ми да ме държите далеч от купона.
— Ами ние? — пропя Милтън.
— Не мога да вкарам там цяла армия! — троснато отвърна Кейлъб.
— Ние с теб ще бъдем резерва, Милтън — утешително рече Анабел. — Всяка акция се нуждае от такава.
— Много добре, оставате резерва — погледна я странно Стоун. — Проникваме още тази вечер!
— Тази вечер ли?! — възкликна Кейлъб. — Ще ми трябва поне една седмица, за да набера кураж! Аз съм нерешителен, по дяволите. Още в основното училище ме назначиха за библиотекар, но аз се уплаших и избягах!
— Можеш да се справиш, Кейлъб — успокои го Милтън. — Днес аз се почувствах абсолютно по същия начин, но бързо разбрах, че не е чак толкова трудно да измамиш някого. След като аз успях да се справя с архитектите, ти положително ще успееш, още повече, че става въпрос за мястото, където работиш. На какъв техен въпрос не би могъл да отговориш?
— О, не знам — притеснено сви рамене Кейлъб. — Вероятно най-трудно ще ми бъде да отговоря на въпроса как, по дяволите, съм се съгласил на подобно нещо! Освен това няма да имаме време, тъй като ще затворят сградата.