— Добре, но той по някакъв начин е отишъл горе да си прибере камерата — възрази Рубън. — Защо не е върнал решетката на мястото й?
— Вероятно се е опитал, но веднъж изкривени, тези решетки трудно възвръщат първоначалната си форма. — Очите на Стоун загрижено се спряха върху лицето на Кейлъб. — Хей, добре ли си?
Лицето на приятеля му беше станало пепеляво.
— Ако това е вярно, значи Джонатан е бил убит от човек, който работи в библиотеката! — прошепна той. — Външни хора не могат да влизат в хранилището без придружител!
— Чухте ли това, по дяволите? — изведнъж изсъска Рубън.
Стоун се завъртя към вратата.
— Някой идва! Елате насам, бързо!
Втурнаха се към пространството зад вентилационните тръби, като Рубън почти носеше на ръце парализирания от ужас Кейлъб. Секунди по-късно двойната врата се отвори и в залата влязоха четирима души в сини работни комбинезони. След тях се появи малък електрокар, управляван от пети работник, а процесията завършваше някакъв мъж с клипборд в ръце, очевидно началникът им.
— Ще извадим ей тези — разпореди се той, посочвайки три от големите цилиндри, два от които бяха свързани с тръбите. — На тяхно място ще монтираме новите.
Работниците мълчаливо започнаха да демонтират огромните цилиндрични контейнери, докато Стоун и останалите ги наблюдаваха от прикритието си.
Рубън погледна към Стоун, който опря пръст до устните си и поклати глава. Кейлъб трепереше толкова силно, че се наложи да хванат ръцете му.
Половин час по-късно цилиндрите бяха свалени и заменени от новите. Електрокарът напусна помещението, следван от работниците. Стоун изчака вратата да се затвори след тях и пристъпи към новомонтираните контейнери.
— FM–200 — установи той. — Значи действително подменят газа, както спомена Кейлъб.
— Предполагам — промърмори библиотекарят.
— Тръгваме след тях! — обяви Стоун.
— О, не, Оливър, моля те! — изскимтя Кейлъб.
— Няма как.
— Не искам… Не искам да умра!
— Я се стегни! — изсъска Стоун, хвана го за раменете и здравата го разтърси.
— Хей, не ми харесва това, което правиш! — гневно го изгледа Кейлъб.
— Накъде е товарната рампа? — не му обърна внимание Стоун.
Тръгнаха в посоката, в която посочи Кейлъб, но в същия момент телефонът на Стоун изжужа. Беше Милтън.
Стоун му разказа с няколко думи за развоя на събитията.
— Тръгваме след контейнерите, ще те държим в течение — заключи лаконично той и прекъсна връзката.
Милтън изключи мобилния си телефон и се извърна към Анабел, седнала на леглото в хотелската стая.
— Това може да е опасно, защото нямат представа в какво се забъркват — промълви тя, след като изслуша разказа му.
— Нищо не можем да направим.
— Хей, забрави ли, че сме резерва? — извика младата жена, стана и отвори вратичката на гардероба. В ръката й се появи малка кутийка и Милтън смутено отмести очи, защото това бяха тампони.
— Не се шашкай — усмихна се Анабел. — Не си ли чувал, че жените крият разни неща между тампоните си? — Тя отвори кутийката, извади нещо от нея и го пъхна в джоба си. — Компанията се казва „Файър Контрол“, нали? Предполагам, че са тръгнали към склада й. Дали ще можеш да го откриеш?
— В хотела ти има интернет — каза Милтън, обърна се към компютъра на масичката и пръстите му затичаха по клавиатурата.
— Виж дали наоколо няма и някой по-голям магазин — подхвърли тя.
— Има — кимна след кратък размисъл той. — Освен това работи до късно.
— Много добре.
37
Очуканата „Нова“ следваше на почетно разстояние камионетката с надпис „Файър Контрол Лимитед“. Зад волана беше Кейлъб, до него Стоун, а Рубън се беше разположил отзад.
— Защо не се обадим в полицията и да оставим работата на тях? — недоволно промърмори Кейлъб.
— А какво точно ще им кажем? — изгледа го Стоун. — Сам каза, че библиотеката подменя противопожарната си система, а тези мъже отпред правят точно това. Само ще привлечем вниманието им върху себе си. Тук не ни трябват ченгета, а дискретно наблюдение.
— Страхотно! Значи аз поемам риска вместо полицията! Вече не знам за какво плащам данъци, по дяволите!
Камионетката зави наляво и пое по най-дясната лента на платното. Прекосиха центъра в района на Капитолийския хълм и се насочиха към един от по-малко приветливите квартали на града.
— Намали, защото всеки момент ще спрат — предупреди Стоун.