Кейлъб вдигна крак от педала и колата спря до тротоара. Камионетката зави към портал, отворен от униформен пазач.
— Това трябва да е складът — каза Стоун, докато пазачът затваряше след автомобила на компанията.
— Е, нищо повече не можем да направим — въздъхна с видимо облекчение Кейлъб. — Да се връщаме, защото след тази кошмарна вечер наистина имам нужда от чаша капучино!
— Трябва да проникнем вътре — обади се Стоун.
— И аз мисля така — подкрепи го Рубън.
— Вие и двамата сте откачени! — извика Кейлъб.
— Можеш да чакаш в колата — успокои го Стоун. — Но аз наистина трябва да разбера какво става там вътре.
— А ако ви хванат?
— Значи ще ни хванат, и толкоз. Мисля, че сме длъжни да опитаме.
— А аз да си стоя в колата, така ли? — разколеба се Кейлъб. — Няма да е честно, защото вие ще рискувате…
— Чакаш вътре, готов да потеглиш бързо, ако се наложи — прекъсна го Стоун.
— Точно така, Кейлъб — добави Рубън.
— Е, след като казвате… — съгласи се библиотекарят и стисна волана с решителен вид. — Много ме бива да паля гумите!
Стоун и Рубън слязоха от колата и се насочиха към оградата. Намерили прикритие зад купчина дъски, те насочиха вниманието си към камионетката, която беше паркирала в далечния край. Работниците слязоха и тръгнаха към главната сграда. Няколко минути по-късно те се появиха отново, облечени в обикновени дрехи, и се насочиха към колите си. Пазачът заключи портала след тях и се прибра.
— Най-добре ще е да прескочим оградата от другата страна, по-близо до камионетката — прошепна Рубън. — По този начин ще я използваме като прикритие, в случай че някой от охраната излезе.
— Добър план — кимна Стоун.
Не след дълго се озоваха на удобно за катерене място, Стоун вдигна някаква пръчка и я запрати срещу мрежестата ограда.
— За всеки случай — обясни той. — Искам да съм сигурен, че по нея не тече ток.
— Ясно.
Предпазливо се покатериха през оградата и скочиха от другата страна. Огледаха се и затичаха към камионетката, приведени към земята. На половината път Стоун изведнъж спря и направи знак на приятеля си да залегне. Изчакаха известно време, оглеждайки се на всички страни, после отново тръгнаха. На няколко метра от камионетката Стоун рязко зави и хукна към ниска бетонна постройка без прозорци. Рубън забърза след него.
Вратата беше заключена, но връзката на колана на Стоун отново свърши работа.
Складът беше пълен с цилиндрични контейнери. В ръката на Стоун светна миниатюрно фенерче. Работната маса наблизо беше покрита с безразборно разхвърляни инструменти. В ъгъла имаше малък бояджийски компресор, до който бяха подредени големи кутии с бои и разредители. На стената бяха окачени портативна кислородна бутилка и предпазна маска. Стоун насочи фенерчето си към контейнерите и започна да чете надписите върху тях: „FM–200“, „FE–25“, „ИНЕРГЕН“, „Халон 1301“, „СО2“. Вниманието му бе привлечено от надписа върху последния цилиндър и той се наведе да го разгледа по-добре.
— Погледни — прошепна Рубън и посочи към някакъв надпис на стената.
— „Файър Контрол Лимитед“ — нетърпеливо кимна Стоун. — Вече го познаваме.
— Прочети какво пише под него.
Стоун се подчини и шумно си пое дъх.
— „Файър Контрол“ е филиал на „Парадайм Текнолъджис“!
— Собственост на Корнилиъс Бихан — мрачно добави Рубън.
— Което означава, че е излъгал Кейлъб, когато го е разпитвал за вентилите в хранилището!
Стиснал кормилото, Кейлъб не отделяше поглед от телената мрежа.
— Хайде, защо се бавите?! — нетърпеливо прошепна той.
В следващия момент се просна странично на седалката, тъй като иззад ъгъла изскочи някаква кола и бързо се насочи към портала. Сърцето му заби силно, като видя логото на частна охранителна фирма върху страничните врати и едрата немска овчарка на задната седалка.
Трескаво бръкна в джоба си за мобилния телефон, но с досада установи, че батерията му е паднала. Постоянно забравяше да зарежда проклетото апаратче най-вече защото никак не обичаше да говори по него.
— Мили боже! — простена той, после направи опит да се стегне. — Хайде, Кейлъб Шоу, можеш да го направиш! Можеш! — Изпусна въздуха от гърдите си, концентрира се и започна полугласно да рецитира едно от любимите си стихотворения: — Още половин левга, само половин левга до Долината на смъртта! Напред, доблестни воини! Пригответе оръжията!
Замълча и напрегна взор към портала, където се развиваха събитията от реалния живот — с обучени кучета и въоръжени мъже. По гърба му пробягаха тръпки, куражът бързо го напусна. В крайна сметка онези доблестни воини са били напълно пометени!