— Тенисън изобщо не е знаел какво представлява истинската опасност! — гневно процеди той.
Слезе от колата и колебливо тръгна към оградата.
Стоун и Рубън изскочиха от склада и се насочиха към камионетката.
— Аз ще проверя каросерията, а ти ми пази гърба — прошепна Стоун и се покатери отзад. Лъчът на фенерчето му бързо пробяга по изправените вътре контейнери. На всички личеше обозначението „Халон 1301“ с изключение на един, на който пишеше „FM–200“. Извади увито в парцалче шишенце с терпентин, което беше взел от склада, и започна да търка надписа. Боята започна да се лющи и под нея се показа друг надпис: „CO2 5000 ЧНМ“.
— Мамка му! — долетя напрегнатият глас на Рубън. — Хайде, Оливър, тръгвай!
Стоун вдигна поглед и видя огромното куче, което излезе от патрулната кола пред портала. Без да губи време, той скочи на земята и двамата хукнаха към телената ограда, използвайки камионетката за прикритие. За съжаление бяха безсилни пред обонянието на кучето. Зад гърба им се разнесе глухо ръмжене и драскане на нокти по асфалта, последвано от тропота на въоръжените мъже.
Двамата се вкопчиха в мрежата и започнаха да се катерят по нея. Кучето скочи подире им и захапа крачола на Рубън.
Намерил някакво прикритие извън оградата, Кейлъб безпомощно наблюдаваше развоя на събитията.
— Спрете! — извика силен мъжки глас. Рубън риташе и блъскаше, но кучето не пускаше крачола му. Стоун се обърна и видя двамата охранители с насочени пистолети.
— Слизай или кучето ще ти откъсне крака! — извика единият от тях. — Веднага!
Двамата бавно се подчиниха, а пазачът извика кучето. То се оттегли с ръмжене и заплашително оголени зъби.
— Почакайте, станало е недоразумение — извика Стоун.
— Кажи го на ченгетата! — изръмжа вторият охранител.
— Оттук поемаме ние, момчета! — обади се женски глас.
Всички се обърнаха. Анабел се беше изправила до черен седан, а до нея се пъчеше Милтън, облечен в синьо яке и шапка с надпис ФБР.
— Кои сте вие, по дяволите? — попита единият от мъжете.
— ФБР агенти Макалистър и Дюпре — извика в отговор Анабел и вдигна служебна карта. После леко разтвори якето, за да се видят значката и кобурът с пистолета. — Отворете портала и си приберете проклетия пес!
— Каква работа им тук ФБР? — нервно попита същият охранител, но побърза да изпълни заповедта.
Анабел направи крачка напред и се обърна към Милтън:
— Прочети им правата!
Милтън извади два чифта белезници от джоба на якето си и тръгна към арестуваните.
— Хей, почакайте! — обади се другият охранител. — Ние сме длъжни, щом заловим нарушители, да извикаме полицията!
Анабел пристъпи към него, огледа униформата му и заби поглед в червендалестото му лице.
— От колко време си в охранителния бизнес, момче?
— От тринайсет месеца — отвърна предизвикателно той. — И имам разрешително за оръжие!
— От тринайсет месеца значи — проточи тя. — Я прибери ютията, да не вземеш, без да искаш, да гръмнеш някого, например мен! — Охранителят неохотно се подчини, а тя тикна служебната си карта под носа му. — Случайно да си чувал, че това нещо винаги надцаква местните ченгета?
В ръката си държеше добър фалшификат, произведение на Фреди, който извади от кутийката за тампони — носеше го ей така, за всеки случай.
— Ние си имаме своите заповеди — нервно преглътна охранителят и махна към Рубън и Стоун, покорно протегнали ръце за белезниците на Милтън. — А тези двамата са нарушители!
— Нарушители значи! — подигравателно подхвърли Анабел и сложи ръце на кръста си. — А имаш ли представа кои са тези нарушители?
Охранителят безпомощно погледна към колегата си и колебливо каза:
— Някакви дребни крадци, предполагам.
— Хей, копеленце! — ревна Рубън и скочи напред, вдигнал нагоре окованите си ръце.
Милтън светкавично извади пистолета си и го опря в челото му.
— Млъквай, преди да съм ти пръснал черепа, задник!
Рубън замръзна на място.
— Този любезен джентълмен е Рандъл Уедърс — обяви с леден глас Анабел. — Издирван е във връзка с четири обвинения за разпространение на наркотици, пране на пари, две убийства и палеж на дома на федерален съдия в Джорджия. Другият е Пол Мейсън, или Питър Даусън, който използва общо шестнайсет фалшиви самоличности. Поддържа пряка връзка с известна близкоизточна терористична групировка, която оперира в околностите на Вашингтон. От известно време насам следим всичките му телефонни разговори и електронна поща и именно благодарение на тях сме тук. По всяка вероятност тази приятна компания се е появила в склада с намерението да задигне известно количество експлозиви или отровен газ, които по наши сведения ще използва за атентат срещу Върховния съд. Вероятно се досещаш какво ще стане, ако въпросната субстанция се появи пред сградата на съда в някоя крадена кола, нали? Бум, и всичките девет многоуважавани юристи отиват по дяволите!