Выбрать главу

— За бога, Ърл! — преглътна уплашено другият охранител. — Това са терористи!

— Дайте ми имената си, момчета — смени тона Анабел и извади малък бележник. — Бюрото няма да забрави помощта ви при задържането на опасни престъпници. — На лицето й изплува усмивка. — Бъдете сигурни, че това ще се отрази доста добре на кариерата ви.

Охранителите се спогледаха.

— Страхотно! — ухили се Ърл и бързо продиктува имената.

Анабел прилежно си ги записа и се обърна към Милтън:

— Води ги в колата, Дюпре! Колкото по-бързо откараме мръсниците във вашингтонското оперативно бюро, толкова по-добре! — Стрелна с поглед смутено ухилените охранители и добави: — Бъдете спокойни, момчета. Ще имаме грижата да уведомим местната полиция, но след като ги поразпитаме, както си знаем! — Помълча малко, намигна и подхвърли: — Това последното не сте го чули от мен!

Онези се побутнаха с лакти, а Ърл се ухили и изръмжа:

— Хубавичко им наритайте задниците!

— Знаем си работата — отвърна на усмивката му Анабел. — Хайде, ще се чуем по-късно.

Натикаха Стоун и Рубън на задната седалка и бързо потеглиха.

Кейлъб изчака патрулката на охранителите да изчезне зад ъгъла и хукна към колата си. Запали мотора и даде газ след черния седан на Анабел.

Милтън се обърна и свали белезниците на приятелите си.

— Браво бе, момче — похвали го Рубън. — Направо ми смрази задника с тоя пищов!

Милтън отвърна с горда усмивка, смъкна шапката с надпис ФБР и дългата му коса се плъзна към раменете.

— На това му се вика подкрепление! — с уважение възкликна Стоун, хвърляйки кос поглед към Анабел. — Благодаря.

— Действаме според случая — скромно отвърна тя. — А сега накъде?

— У дома. Трябва да обсъдим ситуацията.

38

Роджър Сийгрейвс шофираше бавно. Взетата под наем кола прекоси престижния квартал и зави наляво по Гуд Фелоу Стрийт. В този късен час повечето големи къщи от двете страни на улицата бяха тъмни, включително и тази на покойния Джонатан Дехейвън, която той дори не удостои с поглед. За пореден път над главата му се трупаха буреносни облаци и той се почувства леко уморен. Но шансът беше прекалено благоприятен, за да го пропусне. Продължи бавно напред, сякаш беше излязъл да се поразходи в приятната вечер. На пресечката зави вдясно и тръгна обратно по успоредната уличка. Очите му внимателно опипваха разположението на сградите.

Но наблюдението и изготвянето на конкретен план нямаха нищо общо помежду си. Трябваше му време за размисъл. Вниманието му беше привлечено от къщата, разположена точно срещу тази на Бихан. На един от прозорците се виждаше силуетът на мъж с бинокъл в ръка.

Какво ли наблюдава? Нямаше отговор на този въпрос, но щеше да го вземе предвид при подготовката на плана си. При наличието на наблюдател има само един начин за оттегляне след нанасяне на удара.

Приключил с проучвателната обиколка, Сийгрейвс насочи колата към паркинга на хотела. Взе куфарчето си в бара, където изпи едно питие, а след това тръгна към асансьора. Остана в стаята си точно един час, после се спусна по стълбите и излезе през задния вход на хотела. На съседния паркинг го чакаше друга кола. Тази нощ имаше и друга работа освен обмислянето на поредното убийство.

Не след дълго спря пред мотел в покрайнините на града и слезе от колата с ключ в ръка. Десет бързи крачки го отведоха до стаята на втория етаж, която гледаше към паркинга. Влезе, без да пали осветлението, пъхна ключа в ключалката на междинната врата и я отвори. Моментално усети чуждото присъствие в тъмната стая, но не каза нищо. Просто се съблече и се пъхна в леглото. Жената притежаваше меки, приятно закръглени форми, от които се излъчваше топлина. Но за него далеч по-важно беше служебното й положение в АНС.

Един час по-късно и двамата бяха задоволени. Сийгрейвс се облече и запали цигара, а жената отиде да вземе душ. Той знаеше, че бе взела всички мерки срещу евентуално проследяване, а и АНС изпитваше определени трудности да контролира многобройните си служители. Освен това тя не беше дала абсолютно никакви поводи за подозрение — една от главните причини да я избере за съучастник в предстоящата операция. И двамата нямаха семейства, което беше допълнителен плюс, в случай че някой ги засече. Просто един разумен и предварително планиран сексуален контакт между двама пълнолетни граждани, които по една случайност бяха и държавни служители — акт, който, слава богу, все още не беше забранен в демократична Америка.