Приключил задачата, той уморено се изтегна на леглото.
Но вместо да се унесе в дрямка, насочи мислите си към предстоящата задача, благодарение на която тайната му „колекция“ щеше да се сдобие с нов експонат.
Стоун въведе приятелите си в малката къщичка на гробищата и накратко ги запозна с последния развой на събитията. Спомена за надписа „CO2 5000 ЧНМ“ на цилиндъра и Милтън бързо включи лаптопа си на свалените от интернет специализирани файлове. Изчака края на изложението и обяви:
— Въглеродният двуокис почти никога не се използва за потушаване на пожари в затворени помещения, защото изсмуква кислорода от въздуха и хората могат да се задушат. Обозначението „5000 ЧНМ“ означава, че при концентрация от 5000 частици на милион във въздуха той причинява почти мигновена смърт на всеки, който се намира в близост до източника, независимо дали се опитва да избяга, или не. Бих добавил, че подобна смърт едва ли може да се нарече приятна.
Анабел издаде хъркащ звук, скочи и пристъпи към прозореца.
— Предполагам, че има и охлаждащ ефект — подхвърли Стоун и загрижено погледна към младата жена.
Милтън, който наблюдаваше екрана, кимна.
— При системите под високо налягане той излиза през дюзите под формата на миниатюрни ледени частици. Явлението е познато като „снежен ефект“, защото въглеродният двуокис бързо абсорбира топлината, понижава рязко температурата в помещението и потушава окончателно огъня, без да му позволява да се разгори повторно. При нормална температура „снегът“ се превръща в пара, без да оставя никакви следи.
— Когато са открили Кейлъб и Дехейвън в хранилището, нивото на въглеродния двуокис вероятно се е върнало в нормалните граници — добави Стоун. — А студът в помещението е бил приет без подозрения, защото там по принцип се поддържа ниска температура.
— Добре де, но защо при аутопсията на Дехейвън не са открили следи от задушаване с въглероден двуокис? — попита Рубън.
Докато се разменяха тези реплики, пръстите на Милтън бягаха по клавишите.
— Това не е задължително — отвърна той. — Разполагам с информация, която свалих от сайта на Националния съюз на патоанатомите. Според нея отравянето с въглероден окис може да бъде установено при аутопсия — главно благодарение на яркочервените петна по кожата на жертвата, но това не се отнася до действието на въглеродния двуокис, който не оставя никакви следи. — Забил поглед в екрана, Милтън продължи: — Единственият начин да се открият ниски нива на кислорода в организма на жертвата е чрез тест за кръвни газове, който установява съотношението между кислород и въглероден двуокис. Но този тест се прави само на живи хора с цел да се установи дали кислородното ниво в кръвта им трябва да се повиши. Тестът никога не се прави на трупове.
— Казаха ми, че Джонатан е бил обявен за мъртъв още в хранилището — кимна Кейлъб. — Дори не са го закарали в спешното отделение.
— Именно по тази причина насочих вниманието си към контейнера с надпис „FM–200“ — каза Стоун.
— Нещо не те разбирам — погледна го озадачено Рубън.
— Библиотеката подменя халона в противопожарната система, нали така? Според мен извършителите на престъплението са използвали този факт, за да вкарат в залата контейнер със смъртоносния въглероден двуокис, маскиран с фалшиво обозначение. Едва ли биха вкарали там халон, тъй като това би предизвикало подозрение.
— Така е — кимна Кейлъб. — Не биха могли да вкарат друг газ освен този, който замества халона. А тази вечер извадиха контейнера с надпис „FM–200“ заедно с останалите. Ако не бяхме там, едва ли някой щеше да обърне внимание на тази операция.
— Сигурен съм, че демонтираният тази вечер контейнер е бил пълен с халон — продължи Стоун. — А онзи с въглеродния двуокис е бил демонтиран още в деня на престъплението. По този начин никой не би открил нищо подозрително, дори ако полицията беше решила да провери инсталацията. Едва ли биха проверявали всички контейнери, а и да бяха решили да го направят, щяха да ги закарат във „Файър Контрол Лимитед“. Което означава, че нямаше да получат никаква инкриминираща информация просто защото организаторите на престъплението със сигурност са част от тази компания.
— Перфектното убийство — мрачно промълви Анабел и се върна на мястото си. — Въпросът е защо. Защо някой е желаел толкова силно смъртта на Джонатан?