— Да, от външен телефон, както ми каза. Но телефонистката ме посъветва да престана да правя фалшиви обаждания и това ми се струва лош знак.
— Ясно. Утре сутринта ще чакам следващия ти рапорт.
— Страхотно, няма що! — изръмжа Рубън. — А кога ще спя, Оливър? След малко тръгвам за товарната рампа, без дори да съм мигнал!
— Кога излизаш от работа?
— В два.
— Е, ще спиш след това. Не е нужно да се появяваш в къщата на Дехейвън преди десет.
— Много ти благодаря. Ще може ли поне да хапна нещо от запасите на домакина?
— Да, стига да ги възстановиш.
— Човече, животът в резиденция не е това, което беше — недоволно изръмжа Рубън.
— Гледай да не изпуснеш нещо.
— А какво ще прави кралят, докато аз си скъсвам задника от бачкане?
— Кралят все още мисли.
— Чу ли се със Сюзан? — попита с надежда в гласа едрият мъж.
— Не съм.
Половин час по-късно Стоун излезе да поработи в тревните площи на гробището, но малко след това пред портала спря такси, от което слезе Милтън. Той се надигна, изтупа праха от крачолите си и го покани да влезе. Наля по чаша лимонада, а Милтън включи лаптопа си и измъкна някаква папка.
— Открих много неща за Корнилиъс Бихан и Робърт Брадли — обяви той. — Но не знам дали ще ни бъдат от полза.
Стоун седна на бюрото и разтвори папката. Двайсет минути по-късно вдигна глава.
— По нищо не личи, че Бихан и Брадли са били приятели.
— По-скоро врагове — кимна Милтън. — Компанията на Бихан действително е спечелила две големи поръчки, но Брадли го е отрязал за други три поради подозрения за купуване на влияние. Получих информацията от двама приятели, които работят на Капитолийския хълм. Разбира се, те няма да я потвърдят официално, но по всичко личи, че Брадли е предприел широкомащабна атака срещу Бихан. Не по-малко ясно е, че е смятал Бихан за корумпиран тип. Едва ли са били част от общ шпионски кръг.
— На пръв поглед е така — кимна Стоун. — Разбира се, ако не става въпрос за преднамерено поведение. Но аз съм съгласен с покойния председател — Бихан действително е корумпиран. Питам се обаче дали това е достатъчно, за да извърши убийство. В случая с Дехейвън бих казал да.
— Може би е ликвидирал и Брадли. Имал е всички мотиви да го стори, след като председателят е пречел на бизнеса му.
— Установихме, че Дехейвън е убит с въглероден двуокис, а смъртоносният контейнер е собственост на една от фирмите на Бихан — каза Стоун и удари с длан върху бюрото. — Вчера се обади Кейлъб, който проверил вентилационната решетка в хранилището и открил дупка за винт във вътрешността на шахтата, на който най-вероятно е била закачена наблюдателна камера. Болтчетата на решетката се развили подозрително лесно, сякаш са били използвани съвсем наскоро. Все пак това не е достатъчно да докажем, че вътре е имало камера.
— Но след като Брадли и Бихан са били врагове, Джонатан не би могъл да ги види заедно в къщата отсреща — отбеляза Милтън. — Защо тогава са го убили?
— Честно казано, не знам — въздъхна Стоун.
След като Милтън си тръгна, той отново излезе навън, измъкна косачката изпод навеса и започна да коси тревата вляво от къщичката. Когато изключи мотора и се изправи, насреща му стоеше самотна женска фигура, която мълчаливо го наблюдаваше. На главата й имаше шапка с широка периферия, а очите бяха скрити зад големи слънчеви очила. Беше облечена с кожено манто до коленете, под което се виждаше къса поличка. Взетата под наем кола беше паркирана на метър встрани от портала.
Стоун избърса потта от лицето си и избута косачката към предната веранда, където го чакаше Анабел. Тя бавно свали очилата си.
— Как вървят нещата, Оливър?
Той не отговори, а очите му внимателно оглеждаха облеклото й.
— Май се каниш да ходиш някъде.
— Затова дойдох — обясни тя. — Плановете ми се промениха. Налага се да напусна града, полетът ми е след два часа. И няма да се върна.
— Така ли?
— Да — твърдо отвърна тя.
— Е, не мога да ти се сърдя. Нещата наистина започват да стават опасни.
Очите й се заковаха върху лицето му.
— Ако мислиш, че това е причината да си тръгна, значи не си толкова умен, колкото предполагах.
Той изпитателно я огледа, помълча малко и промърмори:
— Онзи, който те преследва, трябва да е много опасен.
— Като те гледам, и на теб не ти липсват врагове — каза тя.
— Не ги предизвиквам с нищо — сви рамене той. — Но все става така, че те ме откриват.
— Бих желала да съм като теб, но аз явно умея да си създавам врагове.
— Ще кажеш ли и на другите?
— Надявам се ти да им кажеш от мое име — поклати глава тя.