— Ще бъдат разочаровани, най-вече Рубън. А Милтън не съм го виждал толкова щастлив от години. Кейлъб, разбира се, никога няма да признае, че му е приятно да си около него, но дълго време ще се цупи.
— А ти? — тихо попита тя, избягвайки погледа му.
Той вдигна крак и почисти колелото на косачката от сплъстената трева.
— Бих казал, че притежаваш някои наистина забележителни качества…
— Но ти успя да ме хванеш, докато пусках ръка в джоба ти — контрира тя. — А това не ми се беше случвало от осемгодишна възраст… — В погледа й се появи мълчалив въпрос.
— Убеден съм, че си била много надарено дете — отвърна той.
— Във всеки случай беше забавно — подсмихна се тя. — Грижете се за себе си, момчета. Ти също, особено след като враговете ти демонстрират склонност да те откриват навсякъде.
Обърна се да си върви, но гласът на Стоун я спря:
— Хммм, Сюзан… Искаш ли да се свържем с теб в случай, че открием истината за Джонатан?
— Смятам, че е най-добре да оставя миналото там, където е — обърна се да го погледне тя.
— Помислих, че ще искаш да знаеш. Не е лесно да изгубиш брачен партньор по такъв начин.
— Казваш го от личен опит, така ли?
— Жена ми — кимна Стоун. — Беше отдавна.
— Бяхте ли разведени?
— Не.
— При мен и Джонатан беше друго. Той реши да прекрати брака ни. А аз изобщо не съм сигурна защо дойдох тук.
— Разбирам — промърмори Стоун. — Ще ми дадеш ли онази снимка?
— Какво? — стреснато го погледна тя.
— Снимката на Джонатан. Искам да я върна в дома му.
— Ооо… Съжалявам, но не е у мен.
— В такъв случай ми я изпрати оттам, където отиваш.
— Ти си твърде доверчив човек, Оливър. Нищо не може да ме накара да ти я изпратя.
— Права си — кимна той. — Абсолютно нищо.
— Ти си един от най-странните хора, които съм срещала — любопитно го погледна Анабел. — И държа да ти кажа, че това означава нещо.
— Трябва да тръгваш, ако не искаш да си изпуснеш полета.
— Заобиколен си от смърт — промълви тя, плъзгайки поглед по надгробните камъни. — Доста потискащо. Май се налага да си потърсиш друга работа.
— В тези хлътнали дупки ти виждаш смърт и тъга, но за мен те са символ на един достойно изживян живот от поколение, което е оказало силно влияние върху следващото.
— Това е прекалено алтруистично за човек като мен — сви рамене Анабел.
— Едно време и аз мислех така.
— Окей, желая ти късмет — обърна се тя.
— Знаеш къде да ме намериш, ако някога ти потрябва приятел — подхвърли след нея Стоун.
Раменете й леко потръпнаха, а в следващия миг вече я нямаше.
Стоун прибра косачката и седна на верандата. Очите му обиколиха надгробните плочи с мрачна тържественост. Подухна хладен вятър.
43
Кейлъб се изправи, поздрави посетителя и попита:
— С какво мога да ви помогна?
Роджър Сийгрейвс му подаде читателската карта, която всеки можеше да си извади от сградата „Мадисън“ от другата страна на улицата срещу паспорт или шофьорска книжка, независимо дали са фалшиви, или не. На нея под собствената му снимка беше изписано името Уилям Фоксуърт. Съответната информация беше вкарана и в централната компютърна система на библиотеката.
Очите на Сийгрейвс пробягаха по масите, зад които тук-там имаше хора.
— Търся една определена книга — обясни той и назова заглавието.
— Много добре — кимна Кейлъб. — Проявявате ли специален интерес към тази епоха?
— Имам много интереси, този е просто един от тях — отвърна Сийгрейвс и го огледа с изучаващ поглед, сякаш се колебаеше дали да добави още нещо. На практика следваше предварително обмислен сценарий, който включваше и задълбочено проучване на лицето Кейлъб Шоу. — Всъщност аз съм и колекционер, но все още новак. Притежавам няколко наскоро закупени екземпляра на английски книги, които бих искал да бъдат оценени от специалист. Зная, че това би трябвало да стане преди покупката, но, както вече споменах, все още съм новак. Преди време се сдобих с известни средства, а майка ми цял живот е работила в библиотека. Винаги съм проявявал интерес към книгите, но наскоро открих, че тяхното колекциониране е съвсем друга игра.
— Прав сте, това е друга игра, която понякога става твърде ожесточена — кимна Кейлъб и побърза да добави: — Разбира се, без да излиза от рамките на почтеността. — Замълча за момент, после с усмивка продължи: — По случайност английската литература от осемнайсти век е една от моите специалности.
— Страхотно! — светна Сийгрейвс. — Значи имам късмет!
— За кои книги става въпрос, мистър Фоксуърт?
— Наричайте ме Бил, моля. Става въпрос за едно първо издание на Дефо.