По лицата им се четеше изненада и неудобство.
Нещо доста необичайно за полицаи от отдел „Убийства“ в Ню Йорк.
Лон Селито и младият Банкс (Джери, а не Ърни), както бе казал Том, се настаниха на столовете, към които Райм ги насочи с кимване на рунтавата си глава: прашни, неудобни разкривени столове.
Райм се беше променил чувствително от последното посещение на Селито и детективът не криеше изненадата си. Банкс не го познаваше отпреди, за да сравнява, но също изглеждаше шокиран. Мръсната стая, дрипльото, който ги гледаше подозрително. И най-вече миризмата, вонята на телесни секрети.
Райм веднага съжали, че ги е приел.
- Защо първо не звъннахте, Лон?
- Щеше да ни кажеш да не идваме.
Вярно беше.
Том се запъти към стълбите, Райм го освободи предварително:
- Не, Том, няма да си ни нужен повече. - Болногледачът винаги предлагаше на гостите нещо за пиене.
Ама че гостоприемен тип!
За момент настъпи тишина. Едрият рошав Селито - ветеран с двадесетгодишна практика - хвърли поглед към една кутия до леглото. Опита се да каже нещо, но се сепна при вида на пам- персите за възрастни, предназначени за еднократна употреба.
- Чел съм книгата ви, сър - започна Джери Банкс.
Младият полицай явно не беше особено сръчен със самобръсначката - прекалено много белези. И какъв чаровен кичур, като близнато от крава! „Господи, прилича на дванадесетгодишен. Колкото по-свиреп става светът, толкова по- млади изглеждат обитателите му“ - размишляваше Райм.
- Коя?
- Ами чел съм и наръчника ви за улики на местопрестъплението. Но имах предвид онази с картинките. Дето излезе преди две години.
- Там има и думи. Всъщност има главно думи. Прочетохте ли ги?
- А, ами... да - неубедително го увери Банкс.
Голяма камара неразпродадени екземпляри от „Сцени на престъплението“ стоеше в единия ъгъл на стаята.
- Не знаех, че с Лон сте приятели - добави Банкс.
- О, не се ли е похвалил? Не ви ли е показвал снимки? Не си ли е вдигнал ръкава, за да каже: „Когато получих тези рани, бях с Линкълн Райм“?
На Селито не му беше смешно.
„Ха, мога да кажа неща, от които ще му стане още по-тъжно. Отваря си куфарчето. Какво ли ще извади?“
- Колко време сте били партньори? - попита Банкс, за да поддържа разговора.
- Обясни му ти - каза Райм и погледна часовника.
- Не сме били партньори - каза Селито. - Аз бях в “Убийства“, а той в ЦСО.
- О! - възкликна Банкс още по-впечатлен.
Работата в Централния следствен отдел бе една от най-престижните в полицията.
- Да - потвърди Райм, гледайки през прозореца, като че лекарят щеше да пристигне яхнал сокол. - Двамата мускетари.
Селито продължи със спокоен глас, който вбеси Райм:
- Седем години напред-назад, съвместна работа.
- И добри години бяха - натърти Райм.
Том се усмихна, но Селито не разбра иронията. Или по-вероятно се направи, че не я разбира.
- Имаме затруднения, Линкълн. Нуждаем се от помощ.
Купчина книжа се стовари върху масата до леглото.
- Помощ ли?
Райм се изсмя през носа си, който Блейн винаги бе подозирала, че е продукт на сполучлива хирургическа намеса. Също така смяташе и устните му за прекалено съвършени. („Добави някой белег“ - бе предложила веднъж.) И защо съблазнителното ѝ тяло все му се явяваше? Мислите за бившата му жена го бяха надвили и сега на компютъра му стоеше писмо за нея. Райм записа документа на харддиска с едно движение на пръста.
- Линкълн? - подкани го Селито.
- Да, да. Помощ. От мен. Чух.
Банкс не сваляше глупавата си усмивка от лицето, докато се помръдваше притеснено на стола.
- Имам среща в... ами всеки момент - каза Райм.
- Среща ли?
- С един лекар.
- Наистина ли? - попита Банкс, вероятно за да предотврати мълчанието, което заплашваше отново да настъпи.
Селито, който не беше сигурен накъде клони разговорът, попита:
- Как си напоследък?
Досега не го бяха питали за здравето му. Хората обикновено избягваха този въпрос към Линкълн Райм. Отговорът заплашваше да бъде много сложен и със сигурност неприятен.
- Чудесно, благодаря. А ти? Бети?
- Разведохме се.
- Сериозно?
- За нея къщата, за мен половин дете.
Селито се опита да замаже положението с престорено безгрижие, явно бе използвал тази шега и друг път. Райм предположи, че зад раздялата стои някаква много неприятна история. Нямаше желание да я слуша. Все пак не се изненадваше, че този брак е завършил така. Селито беше работохолик, един от стотината главни детективи. Бе получил чина си по времето, когато се даваше за заслуги, а не за прослужено време. Работеха по почти осемдесет часа на седмица. Райм беше разбрал, че Селито е женен едва след няколко месеца съвместна работа.