— Благодаря.
— Няма…
Щрак.
— Продължавай, Мел.
Купър пусна поредната проба на газовия хроматограф.
— Това е…
— Не казвай „странно“ — сопна се Райм. — Стигат ми толкова странни неща.
— Обезпокоително. Това е думата.
— Казвай.
— Нитроцелулоза, етиленгликол динитрат, дибутил фталат, дифениламин, калиев хлорид, графит.
Райм се намръщи.
— Колко?
— Много.
— Какво е това, Линкълн? — попита Пуласки.
— Експлозив. По-точно барут. Бездимен — модерна рецепта.
— От стрелба? — попита Сакс.
— Не. Има непокътнати зърна. Не е горял.
— Да не би сам да презарежда патроните си? — попита Пуласки.
Уместен въпрос. Но Линкълн се замисли за момент и отсече:
— Не, не мисля. Обикновено само ловците и снайперистите сами пълнят боеприпасите си. А нашият извършител досега не е давал признаци, че е такъв. Изобщо не проявява интерес към огнестрелните оръжия. — Той се вгледа в компютърната разпечатка от масспектрометъра. — Не, мисля, че използва суров експлозив за саморъчно взривно устройство. — Въздъхна. — Отровата не му стига. Иска да взриви нещо.
12. Сейнт Маркс стрийт 537
• Жертва: Еди Бофорт, 38 г.
— Служител в татуировъчното студио на Ти-Ти Гордън
— Вероятно не е първоначално набелязаната жертва
• Извършител: Вероятно Извършител 5–11
• Причина за смъртта: Отравяне с алфа-аманитин (от Аманита фалоидес, зелена мухоморка), вкаран в тялото чрез татуиране
• Татуировка: „шестстотната“
• Упоен с пропофол
— Как се е сдобил с него? Достъп до медицински материали? (Няма сигнали за кражби в района.)
• Белезници
— Масов модел, непроследими
• Микроследи
— Нитроцелулоза, етиленгликол динитрат, дибутил фталат, дифениламин, калиев хлорид, графит: бездимен барут
• Планира да използва саморъчно взривно устройство?
56.
— Знаеш, че съм скептичен за мотивите.
Сакс не каза нищо, но леката й усмивка му подсказа какво мисли.
Райм се приближи с количката до таблото на уликите и продължи:
— Обаче има моменти, когато е уместно да се запитаме и за тях — особено след като сме натрупали солидна база от веществени доказателства. Както е в случая. Възможността за бомба — забележете, възможност — ни изважда от теорията за убиец психопат. Вероятно е да има разумен мотив. Възможно е нашият извършител да не е луд, опитващ се да задоволи вътрешния си стремеж да надмине Колекционера на кости. Мисля, че може би е замислил нещо по-организирано. Да, да, това може би е добре — добави ентусиазирано. — Искам пак да прегледаме жертвите.
Отново анализираха цялата таблица. Райм каза:
— Можем да извадим Еди Бофорт от уравнението. Той беше убит, защото се оказа на неподходящото място в неподходящия момент. Нападенията срещу мен, Сет и Лон бяха, за да ни забави. Остават четири планирани нападения: две от тях осуетихме: срещу Хариет Стантън в болницата и Брейдън Алигзандър в апартаменти „Белведере“. И две бяха успешни. Клоуи и Саманта. Защо тези четирима души? Какво ги свързва?
— Не знам, Райм. Изглеждат напълно произволно подбрани… случайни жертви.
Райм погледна дъската.
— Да, самите жертви са случайни. Обаче дали…
— Местата не са случайни? — довърши Пуласки. — Дали не иска да го помислим за психопат, за да отвлече вниманието ни от факта, че на местата на убийствата има нещо, което иска да взриви?
— Точно така, новобранец! — Райм се втренчи в таблицата. — Място, място, място.
— Какво да взриви? — намеси се Купър. — И как?
Райм огледа снимките от местата на убийствата. Изведнъж:
— Сакс!
Тя вдигна вежди.
— Когато се чудехме откъде е хипохлористата киселина, изпратихме патрулиращи полицаи на местопрестъпленията, нали? За да проверят дали няма тръби за хлориране.
— Да. В бутика в Сохо и ресторанта. Те не откриха нищо.
— Да, да, да. Но нямам предвид киселината. — Райм се приближи до монитора и внимателно се вгледа в снимките. — Виж какво си снимала, Сакс. Прожекторите и акумулаторните батерии. Ти ли ги постави?