Райм се подразни от лошата шега и от това, че теорията му отиде на кино.
— В най-лошия случай сигналите ще бъдат пренасочени през резервни сървъри в Джърси, Куинс и Кънектикът. Е, трафикът ще се забави. Няма да можеш да гледаш порно или да играеш „Уоркрафт“, без сигналът да прекъсва, но основните сайтове ще си работят. Все пак ще предупредя доставчиците и „Вътрешна сигурност“.
— Благодаря, Родни.
Музиката се усили, после линията прекъсна и настъпи благословена тишина.
Райм се намести пред таблиците с уликите и снимките. Хрумна му друга мисъл, разочароваща.
— Колко съм глупав — измърмори. — Да си помисля, че Саманта Ливайн е била избрана специално, защото работи в IFON. Откъде ще знае убиецът, че ще отиде в тоалетната точно тогава, та да я чака? Малоумно. Тъпо.
Идеята за заговор на кабелните доставчици срещу оптичния натрапник му се беше сторила добра — дребните овцевъди срещу едрите кравеферми. Както повечето конспиративни теории, звучеше привлекателно, но всъщност бе пълен боклук.
Погледът му спря върху татуировките.
Райм ги прочете на глас.
Пуласки, до него, се наведе напред.
— И тези вълнообразни линии…
— Орнаменти с формата на мидена черупка — поправи го Райм.
— Не виждам тук никакви мидени черупки. На мен ми приличат просто на вълнички.
Линкълн се намръщи. След малко прошепна:
— А вълните, както каза Ти-Ти Гордън, са важни — заради скарификацията. — След малко изръмжа: — Сгреших! Не се опитва да ни насочи към определено място. Проклятие!
После примигна и се изсмя.
— Какво има? — попита Сакс.
— Просто се получи много лоша шега, когато казах „Проклятие“.
— Какво искаш да кажеш, Линкълн? — вметна Купър.
Райм не обърна внимание на въпроса.
— Библия! — извика. — Дайте ми някоя Библия.
— Тук нямаме, Линкълн — отбеляза Том.
— Онлайн. Намерете ми Библия онлайн. Очертава ти се нова мисия, новобранец.
— Така ли?
59.
Облегнат на стената със скръстени ръце, Били гледаше как леля му Хариет — сестрата на майка му — слага прах за пране в машината.
— Видя ли някого във фоайето? — попита тя. — Притеснявах се да не би да ме следят от полицията. Имах чувството, че някой ме гледа.
— Не. Проверих внимателно. Стоях цял час.
— Не те видях.
— Аз бях наблюдаващият — увери я Били. — Не наблюдаваният.
Хариет затвори капака и той заоглежда гърдите й, краката й, врата й. Спомени…
Винаги се беше чудил дали чичо му подозира за това, което правеха в Олеандровата стая.
Изглеждаше невъзможно чичо Матю да не знае за любовната им връзка, или както другояче можеше да се нарече. Как можеше да не забележи, че двамата изчезват за няколко часа следобед в дните, когато тя не дава частни уроци на съседските деца?
И със сигурност обменяха миризми — на телата си, на нейния парфюм и неговия дезодорант.
Също миризмата на кръв, въпреки че се изкъпваха много добре след всяка следобедна среща.
Цялата кръв…
„Съветът за върховенство на американското семейство“ имаше религиозен клон. Уставът не позволяваше на членовете да използват противозачатъчни средства и забраняваха аборта, затова Хариет „канеше“ Били в стаичката над гаража само през онзи период от месеца, когато беше абсолютно сигурна, че няма опасност да забременее. Били не се гнусеше и незнайно защо алените петна възбуждаха Хариет още повече. Така олеандър и кръв оставаха завинаги свързани в съзнанието на Били Хейвън.
Чичо Матю може би изобщо не знаеше за тази особеност на женския организъм. Били не би се изненадал, ако беше така.
Освен това винаги ставаше както тя искаше. Хариет Стантън можеше да те погледне в очите и да те накара да повярваш на почти всичко. Били не се съмняваше, че каквото и обяснение да сервираше на съпруга си, той би го приел като чиста монета.
— Това ще бъде твоето студио — каза Хариет на тринайсетгодишния Били първия път, когато му показа стаята, която бе обзавела за него над гаража, долепен до къщата им в Южен Илинойс.
На стената бе закачила акварела на олеандър — любимото й цвете (и отровно, разбира се) — който той й бе нарисувал.