Имаше предвид бомбения атентат в Ню Йорк, който Шарлот бе планирала.
Сакс прочете дългия абзац, в който подробно се описваше как Райм и ФБР са разследвали случая.
Райм измърмори:
— Добре, нашият извършител може да има някаква симпатия към Колекционера на кости. Но не за това е гледал в книгата — интересувал се е от метода ни за разкриване на местни терористични групировки. Не на психопати, каквото беше моето предположение — добави, сякаш изричаше мръсна дума.
— Някоя терористична групировка го е наела, за да направи това? — попита Пуласки.
— Може би. А може би самият той е част от групировката. А пък целта? — Линкълн посочи снимките от местопрестъпленията под земята. — Вижте тръбите. Тези с надпис DEP. Отделът по околна среда. Това са тръби на водопровода.
— Вълни, библейският потоп — намеси се Сакс. — Разбира се. Искат да взривят водопровода.
— Точно така. Местата на убийствата са подбрани така, че при скъсване на тръбите пораженията да са най-големи.
Райм се обърна към Пуласки:
— Благодаря, новобранец.
— Няма защо. Но какво съм направил?
— Ти си мислеше, че тези линии около татуировките са вълни, а не орнаменти с формата на мидени черупки. И те наистина са. Вълни! Това ми припомни потопа на Ной. Вече сме на апокалиптична тема. Това променя всичко.
Райм се загледа в таблицата с уликите. Идеите заваляха една след друга като мокрия сняг навън. „Добре, добре. Продължавай.“
— Откъде извършителят е разбрал кои са уязвимите точки? — попита Купър. — Схемите на водопроводната система са засекретени.
Точно в този момент умът на Райм направи един от необяснимите си скокове на логиката. Не се случваше често — повечето изводи се налагат естествено, ако имаш достатъчно факти. Но понякога, много рядко, от най-невероятните зависимости се ражда някое неочаквано прозрение.
— Косъмчето от брада, което намери тук, до полицата, на която Извършител 5–11 съсипа любимото ми уиски.
Очите на Сакс светнаха.
— Мислехме, че е замърсяване с улики от друг случай — възкликна тя. — Но не е било това. Косъмчето е паднало от самия Извършител 5–11, когато е влязъл. Защото той е убил общинския служител миналата седмица.
— За да вземе ключовете от офиса му — добави Райм.
— Защо? Къде е работил този служител? — попита Пуласки.
— В общината, и по-точно в Отдела по околна среда — измърмори Линкълн. — Който отговаря за водопровода. Убиецът е проникнал в службата и е откраднал плановете на водопроводната система, за да види къде е най-добре да сложи взривните устройства. А, и целулозното влакно, което е паднало от извършителя в апартамента на Пам, когато е нападнал Сет — то е от схемите.
Райм отново погледна картата на града. Посочи големия „Воден тунел 3“, най-голямото инфраструктурно начинание в историята на града. Това бе един от най-мащабните изкуствени водоизточници в света. Самият тунел се намираше твърде дълбоко под земята, за да бъде уязвим. Но от него започваха огромни тръбопроводи, преминаващи през целия град. Ако бъдат взривени, милиони литри вода щяха да залеят Мидтаун и Долен Манхатън. Резултатът щеше да е много по-катастрофален от ефекта на един ураган.
— Обадете се в „Тежки престъпления“ — нареди Райм. — Също в Отдела по околната среда и на кмета. Искам водоснабдяването да бъде спряно незабавно.
61.
— Как се чувстваш, чичо Матю?
— Добре — измърмори старецът. — В болницата хората, говорещи английски, се брояха на пръстите на едната ръка. Бог да ни е на помощ.
Това, даде си сметка Били, не беше съвсем точно. И бе типичното мислене, от което СВАС трябваше да се освободи. Проблемът не беше в това, че болничните работници не говорят английски — разбира се, че говореха. Проблемът беше, че го говорят с отвратителен акцент и не много добре. А това, както цветът на кожата им, бе свидетелство, че идват от различни култури и нации, неизповядващи подходящи ценности. А също че не са си дали труда да се интегрират.
— Е, нали пак си сред нас и изглеждаш добре.
Били изгледа възрастния мъж — около деветдесет килограма, с леко увредено сърце, но иначе в отлично здраве. Да, изглеждаше, сякаш щеше да живее вечно… или поне докато той не му пръснеше черепа, след което щеше да пъхне пистолета в ръката на някой безобиден сезонен работник, когото заедно с още петима-шестима приятели щяха вече да са пребили до смърт при „самозащита“.