Дотогава обаче вредата щеше да бъде нанесена.
Модификацията предсказваше още един ефект, който щеше да причини още по-големи, макар и не толкова смъртоносни поражения: градските власти щяха да открият източника на токсина, но нямаше да знаят какъв е мащабът на отравянето. Дали следващият застрашен район не беше Бронкс? Или Ню Джърси? Кънектикът?
Единственото, което можеха да направят властите — крайно некадърните общински, щатски и федерални власти — бе да спират цялото водоснабдяване. Представете си Ню Йорк без капка за пиене, без нито една капка да отнесе нечистотиите. Или за миене. За производство на електричество (по-голямата част от електрическия ток за града се получава от генератори с парни турбини). Ийст Ривър и Хъдсън щяха да станат като река Ганг — място за къпане и изхвърляне на отпадните води, източник на вода за пиене… и на зарази.
Епидемия, а не потоп, щеше да унищожи града.
Успехът на плана му обаче зависеше от един ключов фактор — да се затвори спирателната клапа в Мидтаун, за да може Били да вкара отровата. Ако това не се случеше, Модификацията щеше да се провали. Резервоарите и тръбите нагоре по системата бяха леснодостъпни, но се следяха постоянно за всякакви замърсявания; планът изискваше токсинът да бъде вкаран във водопровода тук, южно от Сентръл Парк, където на практика бе невъзможно да се замърси системата и затова нямаше охрана.
Били провери мястото, докъдето бе стигнал. Да. Беше близо до най-добрия участък за пробиване.
Трябваше обаче да получи потвърждение, че водоподаването е прекъснато.
„Хайде вече — помисли си, — хайде вече…“
Нямаше търпение.
Да улучиш най-подходящия момент, това бе най-важно.
Най-сетне телефонът му избръмча — получено съобщение. Той погледна дисплея. Леля Хариет. Беше му изпратила връзка към Интернет сайт. Той чукна по екрана и завъртя апарата странично, за да прочете статията. Беше публикувана преди минута:
13. Водоснабдителната система — мишена на неизвестни терористи
Нюйоркските власти спират най-големия воден резервоар, снабдяващ Манхатън южно от Сентръл Парк и голяма част от Куинс, за да предотвратят риск от наводнение вследствие от възможен терористичен удар.
На обща пресконференция говорителите на Нюйоркското полицейско управление, Отделът за вътрешна сигурност и ФБР съобщиха, че са разкрили заговор за взривяване на импровизирани бомби в подземните тунели с цел разрушаване на част от водопреносната мрежа.
Сапьори, изпратени на място, са открили устройствата и евакуират хората в близост до тях. Всеки момент ще започне обезвреждането на бомбите.
Според първоначалната преценка водоснабдяването ще бъде прекъснато за не повече от два часа. Властите увериха населението, че не е необходимо да се запасява с вода.
Чудесно. Време беше да довърши мисията си и да каже сбогом на Ню Йорк.
64.
Амелия Сакс караше с пълна газ към Мидтаун.
Откакто тръгна от къщата на Райм, бе минала на седем червени светофара. Само един я забави. Гневните клаксони и размаханите заканително пръсти изобщо не й правеха впечатление.
Профуча през Таймс скуеър — с огромни електронни билбордове, със забързани нанякъде нюйоркчани и възхитени туристи, с актуална украса за Деня на благодарността и преждевременно поставена за Коледа, с опаковани с дебели дрехи улични търговци, подскачащи от крак на крак, за да поддържат кръвообращението си.
Невинна суматоха.
Продължи с бясна скорост до Лексингтън авеню, където наби рязко спирачки и от гумите около колата се вдигнаха облачета синкав дим. Там трябваше да изчака по-нататъшни указания.
Телефонът иззвъня и след малко от слушалките се чу гласът на Пуласки:
— Амелия. Говоря с Отдела по околна среда на другата линия. Сега проверяват… Момент. Човекът се върна.
Тя чу неясно мърморене, докато Пуласки говореше по другия телефон. След малко той повиши глас:
— Как така „Сензорите не са точни“? Какво означава това? Освен това сензорите не ме интересуват. Искам да знам мястото. Веднага!