Сега телефонът на Сакс — седнала нетърпеливо зад волана, при включен двигател — иззвъня. Беше Райм:
— Къде си, Сакс?
— Почти на мястото, което ни посочиха от ООС.
— Слушай внимателно.
— Какво друго мога да правя? — измърмори тя, докато се опитваше да не блъсне един невнимателен велосипедист.
— Току-що говорих с Центъра за епидемиологичен контрол в Атланта. Направихме конферентна връзка (извинявай за думата) с Отдела по вътрешна сигурност и специалисти по биологични и химически оръжия от Форт Детрик. Положението е по-сериозно, отколкото очаквах. Не слизай в тунела. Сега събираме отряд за реакция при биологична заплаха.
— Аз съм тук, Райм! Сега. Не мога да седя и да чакам. Убиецът е точно под мен.
Амелия качи мощната кола на тротоара, разгонвайки пешеходците. Всички послушно се отместваха от пътя й — изглеждаше твърде свирепа, за да спорят с нея.
— Току-що осъзнах, че това не е обикновен ботулинов токсин.
— Леле, Райм, това не е нещо, което се чува всеки ден.
— Става дума за модифициран вариант, устойчив на хлор. Ето защо открихме следи от неразредена хипохлориста киселина — използвал я е, за да промени щама. Нямам представа колко е токсичен.
— Ще сложа маска и гащеризон.
Сакс изтича зад колата, отвори багажника и извади комплекта за огледи.
— Трябва ти пълно предпазно облекло — възрази той.
Тя включи телефона на високоговорител, остави го на земята и извика:
— Извършителят знае, че още не сме спрели водата: струята, която пръска от пробитата от него дупка, ще е твърде силна. Ще изчака да затворим клапите, но няма да се бави много. Ако заподозре нещо, ще си плюе на петите, а кой знае колко от тази гадост има.
— Сакс, чуй ме. Това не е арсеник или змийски корен. Не е необходимо да го погълнеш. Достатъчно е една десетохилядна от грама да попадне върху меките тъкани на тялото ти, и си мъртва.
— Добре, няма да си бъркам в носа или да се чеша. Влизам, Райм. Ще се обадя, когато обезопася мястото и сложа белезници на мръсника.
— Сакс…
— Сега трябва да действам тихо — твърдо заяви тя и прекъсна връзката.
65.
Амелия Сакс лесно намери откъде убиецът се е спуснал под земята: през шахтата на Четирийсет и четвърта улица, близо до Трето авеню, за която й каза Пуласки.
Тя извади щангата за сменяне на гуми от форда си и с нея вдигна тежкия метален капак. Насочи пистолета си към непрогледния мрак в дупката. Взря се в тъмнината и чу силно съскане отдолу — вероятно изтичащата вода от пробитата тръба. Прибра оръжието в кобура си.
„Добре, да действаме. Бързо.“
Когато се движиш, не могат да те пипнат…
Благодарение на медицинските процедури, на които се беше подложила наскоро, Сакс се чувстваше пъргава като тринайсетгодишна.
Докато слизаше ловко по металната стълба, си помисли: „Облечена съм с бял гащеризон и съм осветена отгоре и отзад“.
Отлична мишена за убиеца. Лесна плячка.
Сякаш слизаше в ада. Спусна се по стълбата, както беше виждала да правят подводничарите по филмите.
Приземи се в широк тунел — на открито и без възможност да се скрие. Естествено. Бързо извади пистолета и се дръпна към едната стена, където бе малко по-тъмно и имаше по-малка вероятност убиецът да се прицели достатъчно добре, за да я рани смъртоносно. Приклекна и завъртя оръжието на 180 градуса, като присви очи, търсейки евентуална заплаха.
Това, че никой не стреля по нея, не я успокои; убиецът можеше да се спотайва наблизо, да се цели в нея, чакайки още полицаи да се появят на линията му на стрелба, преди да открие огън.
Когато очите й свикнаха с тъмнината обаче, установи, че в тази част на тунела няма никого.
С разтуптяно сърце, задъхана под маската, Сакс се взря по посока на съскането, което тук се чуваше много по-силно. Промъкна се до стената, отделяща я от помещението, където убиецът беше пробил дупка в тръбата. Надникна бързо от другата страна, като стоеше приведена, в случай че той се цели на нивото на главата или гърдите към входа. Видя само местеща се завеса от капки в пастелни цветове, като северно сияние. Течът бе осветен отзад с бледо фенерче — може би поставено от извършителя, за да вижда, докато пробива. Хипнотичният красив фонтан по всяка вероятност бе образуван от капчиците вода, бликащи под налягане от дупката.