Изненада…
Без нито един изстрелян куршум.
Сапьорите провериха стаята — нямаше заложени капани; всъщност нямаше почти нищо оставено. Терористите не носеха много багаж. В момента Сакс извършваше оглед.
Линкълн Райм преглеждаше на айпада си докладите, които през последния половин час бе получил от представителството на ФБР в Сейнт Луис — най-близко разположеното до Южен Илинойс, където беше базата на Стантънови и СВАС. Бюрото и Щатската полиция на Илинойс отдавна следяха групировката — нейни членове бяха заподозрени в голям брой нападения срещу гейове и цветнокожи и други престъпления на омраза, но досега нищо не беше доказано. В повечето случаи властите ги приемаха за хулигански действия.
Изненада.
Властите в Средния запад вече бяха арестували трима други членове на СВАС за притежание на експлозиви и автоматично оръжие без федерално разрешително. И обиските продължаваха.
Вече съблякла гащеризона за огледи, Амелия Сакс се приближи.
— Оставили ли са нещо? — попита Райм, като погледна кашона в ръцете й, в който се виждаха пет-шест хартиени и найлонови плика.
— Не много. Голямо количество бутилирана вода.
Райм се изсмя:
— Хайде да видим дали нашите хора ще искат да си поприказваме.
Кимна към стаята за събиране на спалното бельо, където държаха Стантънови до идването на ФБР; после федералните щяха да поемат случая.
Влязоха в помещението, където арестуваните чакаха с белезници и окови на краката. Родителите и синът — единственото им дете, както бе научил Райм — ги погледнаха със смесено изражение на тревога и решителност. Седяха заобиколени от трима полицаи.
Дори Стантънови да недоумяваха как Райм е разкрил, че са съучастници на убиеца и че се крият точно в този хотел, не проявяваха никакво желание да узнаят отговора. А този отговор бе смущаващо банален и не се основаваше на никакъв сложен анализ на веществени доказателства. Раницата на Извършител 5–11, която бяха намерили до тялото му при главната водопроводна тръба, съдържаше тетрадка, озаглавена „Модификацията“, където подробно бе описан планът за отравяне на питейната вода на Ню Йорк. На едно листче вътре беше записан и адресът на хотела. Вече знаеха, че Стантънови са отседнали там — Хариет беше казала на Сакс. Следователно двамата съпрузи и извършителят се познаваха. „Нападението“ в болницата изобщо не беше такова. Убиецът вероятно бе отишъл да посети болния си съучастник Матю Стантън в кардиологията.
Като се замисли човек, имаше улики, подсказващи, че Стантънови може да са замесени в убийствата. Например върху пликчето с имплантите, намерено в „Белведере“, пишеше „No3“, от което следваше, че нападението над Брейдън Алигзандър е третото планувано. Но ако нападението на Хариет Стантън е било в плана, на плика щеше да е записано „No4“.
Освен това бяха намерили следи от козметиката на Хариет на местата, посетени от убиеца. Да, той я беше сграбчил в болницата и между тях можеше да се извърши някакъв обмен на частици, но той щеше да е минимален. По-вероятно беше тези частици да са полепнали по него, докато е бил по-дълго в нейна компания. Освен това Райм си спомни твърде многобройните следи от калцуни на местата на убийствата; това подсказваше, че е имало съучастник, който е вкарал прожекторите и батериите. След проверка в хотела установиха, че Стантънови са отседнали там със сина си Джош — мускулест младеж, който лесно можеше да вкара екипировката, след като братовчед му е извършил смъртоносната татуировка.
Но понякога съдбата ускорява събитията.
Листче с адрес — намерено в раницата на извършителя.
— Знаете ли си правата? — попита Сакс.
Полицаят зад Хариет Стантън кимна.
Матю Стантън, с пребледняло, сивкаво лице, измърмори:
— Не признаваме никакви права. Правителството няма власт да ни дава или отнема права.
— Чудесно — контрира Райм. — В такъв случай няма да имате проблем да говорите с нас. — Логиката му се струваше непоклатима. — Единственото, което искаме да знаем на този етап, е самоличността на съучастника ви. Онзи с отровата.
Лицето на Хариет светна.
— Значи се е измъкнал?