Райм и Сакс се спогледаха.
— Измъкнал ли? — не разбра Линкълн.
— Не, не успя да избяга — обясни Амелия. — Но не носеше документ за самоличност, а по отпечатъците не е регистриран никъде. Надявахме се да ни съдействате и…
Усмивката на Хариет помръкна.
— Значи сте го арестували?
— Мислех, че знаете. Мъртъв е. Водната струя, която е избила, след като е пробил тръбата, го е убила. Защото налягането не е намалявало.
Настъпи пълна тишина. След няколко секунди Хариет Стантън запищя неудържимо.
68.
— Всичко свърши — каза Пам Уилоуби, като буквално се хвърли в прегръдките на Сет Макгуин.
Бяха на вратата на блока й в Бруклин Хайтс. Сет се олюля назад, засмя се. Последва дълга целувка. Небето най-сетне се беше изчистило и ослепителната слънчева светлина, червеникава в този следобеден час, огряваше фасадата на сградата. Температурата обаче бе по-ниска дори от предишните няколко дни, когато от сивото небе се сипеше мокър сняг.
Двамата влязоха във фоайето и отидоха до вратата на апартамента й на първия етаж, отдясно. Дори близостта на стълбите към мазето, в което Сет за малко не беше убит, не помрачи радостта й.
Беше в приповдигнато настроение. Вече нямаше напрежение в раменете, стомахът вече не я присвиваше, сякаш в него има натегната пружина. Изпитанието бе преминало. Най-сетне можеше да се върне вкъщи, без да се страхува, че ужасният мъж, който беше нападнал Сет, ще се върне. Линкълн Райм й бе изпратил съобщение, че убиецът е мъртъв, а съучастниците му са заловени.
На Пам веднага й направи впечатление, че добрата новина не е изпратена от Амелия.
Все едно. Тя все още беше ядосана на Амелия и не беше сигурна, че някога ще й прости напълно, задето се опита да я раздели с мъжа на живота й.
Когато влязоха в дневната, Сет свали якето си и двамата се настаниха на дивана. Той я прегърна и притисна главата й към себе си.
— Искаш ли нещо? — попита тя. — Кафе? Имам и едно шампанско. Стои тук от не знам колко години. Сигурно още става за пиене.
— Да, може. Чай, кафе. Нещо топло.
Но преди Пам да стане, той я задържа за ръката и внимателно се вгледа в лицето й с изражение едновременно на облекчение и загриженост.
— Добре ли си?
— Аз съм добре. Ами ти как си? Ти си този, когото онзи луд едва не татуира.
Сет сви рамене.
Личеше си, че е разтревожен. Тя не можеше да си представи какво е да лежиш завързан и да знаеш, че всеки момент ще бъдеш убит. И то толкова мъчително. По новините бяха съобщили, че убиецът избира специални отрови, причиняващи най-болезнените симптоми. Поне вече не изглеждаше Сет да я обвинява за нападението. Пам се бе почувствала силно наранена, когато той се отдръпна от нея веднага след атаката. Когато я остави и си тръгна, без да поглежда назад… тя почти не можа да го понесе.
Сега обаче й беше простил. Всичко бе в миналото.
Пам влезе в кухнята и сложи вода за кафе.
— Какво точно се случи? — извика Сет от дневната. — Говори ли с Линкълн?
— О… — Тя се показа на вратата. Лицето й бе сериозно. Дръпна един кичур коса от лицето си, нави го и го отметна назад. — Било е ужасно. Онзи тип, който те нападна, изобщо не бил психопат. Дошъл тук, за да отрови водата на Ню Йорк.
— По дяволите! Това ли било? Чух нещо за водата.
— Бил от една от онези милиции, в които беше и майка ми. — Тя се усмихна мрачно. — Отначало Линкълн мислеше, че убиецът иска да подражава на Колекционера на кости. Но се оказва, че изобщо не е било така; интересувал се от атаката, която майка бе планирала преди години. Опитвал се е да разбере как Линкълн и Амелия ще проведат разследването. О, и той изобщо не беше доволен, че е пропуснал това… Линкълн имам предвид. Той много се ядосва, когато допусне грешка.
Чайникът засвири и Пам се върна в кухнята, за да налее врялата вода върху филтъра с кафето. Насеченият звук й действаше успокоително. Направи го, както той го обичаше — с две бучки захар и съвсем малко сметана. Тя го пиеше чисто.
Донесе чашите в дневната и седна до него. Коленете им се допряха.
— Откъде всъщност бяха тия типове? — попита Сет.
— Бяха от… как се казваше? — Тя се опита да си спомни. — „Съвета за върховенство на американското семейство“, нещо такова. Не звучи като име на милиция. — Засмя се. — Може би някой от членовете им е специалист по връзки с обществеността.