Райм погледна снимките от местопрестъплението, без да се впечатлява от зловещата гледка. Отново се взря в зловещата татуировка — в червената стоножка на лявата ръка на престъпника. Очите зловещо наподобяваха човешки. Беше, както каза Сакс, отлично направена. Дали сам се беше татуирал? Или му я бе направил някой приятел? Вероятно сам. Въпрос на гордост.
Телефонът на Сакс иззвъня.
— Не, не — прошепна тя след малко, с което привлече вниманието на всички в стаята.
На лицето й се изписа ужас.
Райм се намръщи. Какво бе станало?
Тя затвори. Погледна всички.
— Състоянието на Лон се е влошило. Получил е сърдечен арест. Реанимирали са го, но положението не е добро. Трябва да отида при Рейчъл.
— Добре, Сакс, върви. Ние тук ще се оправим. — Райм се замисли за момент. — Защо не се обадиш на Пам да я попиташ дали не иска да дойде? Тя обичаше Лон.
Сакс взе якето си от закачалката. Колебаеше се. След малко отговори:
— Не. Честно казано, няма да понеса да ми откаже още веднъж.
71.
Явно Били не смяташе да я убива.
Поне засега.
Бе заредил машинката с мастило, а не с отрова.
— Стига си мърдала!
Стоеше на колене до дивана, на който я бе проснал.
— Ръцете ме болят — оплака се Пам. — Моля ти се, махни това тиксо. Моля те.
— Не.
— Можеш да ги вържеш отпред.
— Не. Стой неподвижно — изръмжа той. Погледна я и тя спря да мърда.
— Какво, по дяволите…
Последва силна плесница.
— Трябва да съблюдаваме добро поведение, не разбираш ли? Да не си посмяла повече да ругаеш и да ми държиш такъв тон! — Били я сграбчи за косата и я разтърси като лисица плячката си. — Отсега нататък ролята ти е да бъдеш моя жена. Хората ще те гледат до мен. Като вярна съпруга.
Продължи да татуира.
Пам си помисли да запищи, но беше сигурна, че той ще я пребие от бой, ако се опита. Освен това в сградата нямаше никого. Единият апартамент беше празен, а наемателите от другия бяха на екскурзия с кораб.
Били заговори разсеяно:
— За известно време ще трябва да се скрием добре. Чичо и леля няма да ме издадат. Но братовчедът Джошуа… въпрос на време е да изпее всичко. За мен включително. Не можем да се върнем в Южен Илинойс. Приятелят ти Линкълн ще изпрати ФБР да арестува всички старши членове на СВАС. И отново ще заподозре хората от Ларчууд, затова и Мисури отпада. Ще отидем някъде другаде. Може би в „Патриотична асамблея“ във вътрешността на щата Ню Йорк. Те са извън вниманието на полицията. — Обърна се към нея: — Или в Тексас. Там има хора, които си спомнят родителите ми като мъченици, загинали за свободата.
— Сет…
— Ще се покрием за няколко години. И ако още веднъж ме наречеш „Сет“, ще те фрасна. Мога да изкарвам пари с татуировки. Ти можеш да преподаваш в неделното училище. Малко по малко ще се върнем към нормалния живот. Нова самоличност. Със СВАС е свършено, но може би така е по-добре — ще продължим напред. Ще основем ново движение. И ще го организираме много по-добре. Ще го направим както трябва. Ще обучаваме жените си в училища — и нямам предвид църковни училища. Имам предвид обществени и частни. Ще възпитаваме децата от малки. Ще ги посветим в каузата. Ние, мъжете, ще се кандидатираме за управленски постове, отначало на ниско ниво, в градовете и окръзите. Ще овладеем първо местната власт, после ще тръгнем по-нагоре. О, ще бъде съвсем друг свят. Сега сигурно не мислиш така. Но после ще се гордееш, че си част от това дело.
Вдигна машинката от крака й, погледна свършеното до момента и продължи:
— Чичо ми беше изостанал в много отношения. Но имаше едно голямо прозрение. Измисли Закона на кожата. Проповядваше за него из цялата страна — пред други милиции, на възродителни сбирки, в църкви, пред ловни дружинки. — Очите на Били грейнаха. — Законът на кожата… Гениално. Помисли само: кожата дава информация за здравословното ни състояние, нали? Може да е зачервена или бледа. Лъскава или матова. Сбръчкана или подута. Напукана или гладка… Тя изразява също духовното ни развитие. И интелектуалното. И емоционалното състояние. Бялото е добро, умно и благородно. Черното, кафявото и жълтото са подли и опасни.