Сакс провери с лампата останала част от местопрестъплението — от шахтата до тесния проход към магазина — и не откри нищо.
Сега оставаше само да вземе фенерчето, което извършителят бе оставил за сигнализация.
— Сакс — обади се Райм от слушалките.
— Да?
— Какво ще кажеш да извикаме работници от общината да отворят шахтата, за да излезеш от там? Така или иначе трябва да направиш оглед на тази част от улицата. Знаем откъде е влязъл и че е бил там преди пет минути. Може да има някакви следи.
Тя обаче разбра, че предложението му е, за да й спести повторното пълзене в по-тесния тунел.
Кръглия ковчег…
Отново погледна черната дупка. Сега й се струваше още по-тясна.
— Идеята е добра, Райм. Но предпочитам да се върна по пътя, по който влязох.
Беше се справила със страха веднъж; нямаше да го остави да я победи сега.
Сакс се надигна, като се подпря на един перваз на тухлената стена, докато достигна фенера на убиеца. Извади от джоба си хирургическа ножица и преряза тиксото.
Когато го сваляше, събори шепа от някакъв сивкав прах. Изведнъж осъзна, че убиецът е заложил капан за криминалистите. Затова бе оставил фенерчето! Веществото се изсипа право в очите й и докато отчаяно се опитваше да го изтръска, тя размести газовата маска и вдиша порядъчно количество от отровата.
— Не!
Закашля се, започна да се дави от лютия прах. Изведнъж лицето й пламна. Тя се изпусна и падна по гръб, като за малко не се просна върху тялото на Клоуи.
В ухото й прозвуча гласът на Райм:
— Сакс! Какво става? Не виждам.
Тя се помъчи да вдиша, да изчисти отровата от белия си дроб. Сякаш бодлива тел стържеше трахеята, очите и носа й.
Дръпна маската от лицето си и започна да плюе, съзнавайки, че замърсява местопрестъплението, но не можеше да спре.
Райм крещеше. Трудно й бе да чуе, но й се стори, че вика по телефона:
— Медици! Долу!… Не ме интересува… Полицай с отравяне. Бързо!
Гласът му обаче бързо заглъхна и единственото, което Сакс чуваше вече, бе собственото й кашляне.
7.
Докато се връщаше към студиото си в района на Канал стрийт, Били Хейвън отново си мислеше за Хубавото момиче. Спомените за лицето, гласа и докосването му й бяха оживели по време на татуировъчната сесия с госпожица Клоуи Снобарката.
Мислеше си също за думата, която бе изписал: „втория“. За рамката от вълнообразни линии отгоре и отдолу.
Да, добро изпълнение.
Тату „Били“.
Беше сменил гащеризона, който вероятно бе замърсен с отрова (защо да рискува?). Пъхна го в найлонов плик и го метна в един контейнер далеч от бутика. Отдолу носеше обикновени дрехи: черни дънки, кожени ръкавици — също черни. Тъмносиво вълнено палто. Беше късо — до средата на бедрата. Достатъчно топло, но не твърде дълго, тъй че да може да бяга, ако се наложи — а това, съзнаваше той, бе много вероятно да се случи в близките дни.
Носеше скиорската маска вдигната над лицето като шапка. Изглеждаше като обикновен младеж от Манхатън, който се прибира в апартамента си в леденостудения дъжд, превит на две в студа.
Хубавото момиче…
Били си спомни, когато я видя за първи път преди години. Всъщност бе видял нейна снимка, не самото Хубаво момиче. Но веднага се влюби — да, да, от пръв поглед. Скоро след това леля му отбеляза: „О, какво хубаво момиче. По-хубаво трудно ще намериш“.
Били веднага хареса това име за любимата си.
Момичето имаше прекрасна кожа, бяла като абанос.
Той присви очи срещу отвратителния вятър, шибащ лицето му с ледени кристалчета и леденостудени капки, и плътно се загърна с палтото. Внимаваше много да избягва заледените места. Това беше трудно.
Няколко часа бяха минали, откакто свърши с Клоуи в тунела под бутика. Беше останал в района, за да види какво ще прави полицията. Някой се беше обадил на спешния телефон пет минути след като Били излезе през шахтата на Елизабет стрийт. Ченгетата дотичаха масово и той започна да наблюдава. Запомняше какво правят и по-късно щеше да си запише. Заповедите на Модификацията не бяха като библейските, разбира се. Но ако бяха, една от тях щеше да бъде: „Опознай врага си като себе си“.
Били вървеше внимателно. Беше млад и в добра форма, сръчен, но не можеше да си позволи да падне на леда. Едно счупване на ръката би било катастрофа.