Райм не беше изненадан.
От Извършител 5-11 всичко можеше да се очаква.
Тя го погледна внимателно, сякаш все пак бе отпил от отровеното уиски.
А може би се тревожеше, защото престъпникът бе проникнал в къщата, сипал отрова в бутилката и избягал, без никой да го забележи.
Райм със сигурност се тревожеше. Но повече го беше яд, защото не се беше досетил, че уискито е отровено, въпреки че сега, като премисляше всички факти, виждаше, че е трябвало да разбере. Очевидно беше, че Том никога не би оставил бутилка четирийсетградусов алкохол на достьпно за шефа си място. И това - в комбинация с фактите, че Лон Селито и Сет Макгуин бяха станали мишена, а пред къщата имаше полицейска акция - идеалното отвличане на вниманието; да, Райм трябваше да се досети.
Но не, той се беше спасил благодарение на обаждане от 911. Минувач по страничната улица видял подозрителен мъж да се измъква от сервизния проход зад къщата на Райм и да прибира спринцовка.
- Изглеждаше съмнително - бе докладвал добрият самарянин. - Може да е нещо с наркотици или да се кани да обере някого.
Диспечерите се обадиха и Райм веднага разбра, че поставеното не на мястото му „Гленморанги“ е като ябълката на Снежанка.
Погледна чашата в ръката си и осъзна, че секунди са го делели от много неприятна смърт - и по-неприятна за околните, отколкото за него, предвид факта, че нямаше да усети много от мъчителната болка, причинена от отровата.
Бързо обаче прогони мислите за смъртта, защото от години бе готов да я приеме - по своя воля или не. Здравословното му състояние - квадриплегията - вървеше с доста екстри, които можеха да го изпратят в ковчега за часове: дисрефлексия и сепсис например.
Затова - опит за отравяне? Добре дошло, ако питаха него. Така можеха да открият още улики и да се доближат малко повече да разкриването на духовния наследник на Колекционера на кости.
48.
Тук имаше нещо гнило.
Рон Пуласки знаеше, че не е предвидена заупокойна служба за Ричард Логан.
Но явно нещата се бяха променили.
В стаята, където го насочиха, в Погребално бюро „Берковиц“ на ъгъла на „Бродуей“ и Деветдесет и шеста улица имаше шестима души.
Той още не беше влязъл. Стоеше в коридора отвън и надничаше вътре. Помисли си: „Трудно е да се слееш с тълпата, когато си сред половин дузина души, които се познават един друг - и един или няколко от тях имат добри основания да заподозрат, че си подставено лице, и да те застрелят.“
Пък и името на погребалната агенция! Берковиц не беше ли Сина на Сам? Онзи сериен убиец от седемдесетте и осемдесетте?
Лош знак.
Въпреки че полагаше големи усилия да бъде като Линкълн Райм и да не вярва в поличби и суеверия, Рон Пуласки вярваше.
Понечи да влезе, но спря.
Пуласки дълго се опитваше да свикне с мисълта, че отива на мисия под прикритие. Той беше патрулиращ полицай, улично ченге - както се шегуваха двамата с брат му близнак, също униформен. Спомни си лошия хип-хоп, който двамата съчиняваха:
Улично ченге, лошо ченге, пише ти фиша и те пуска да дишаш.
Или ти чете правата и те праща зад решетките...
В „Райърс“, на острова, в залива.
Рон не знаеше почти нищо за изкуството на сценариите и работата под прикритие - толкова добре овладяно от хора като Фред Делрей, висок, слаб чернокож агент от ФБР, способен да изиграе всякаква роля, от карибски наркопласьор или мафиот в стила на Чарлз Тейлър до директор на преуспяваща компания.
Делрей беше роден за актьор. Глас, поза, изражение... всичко. Сигурно и този Гилгуд беше такъв (може би Делрей работеше с него). И Серпико. Дори да го бяха застреляли.
Улично ченге, лошо ченге, джапа смело в локвите...
Рапърският речетатив, който зазвуча в главата му, някак облекчи безпокойството му.
„Защо си толкова нервен, по дяволите?“
Не се налагаше да шпионира наркопласьори и улични бандити. Близките и приятелите на Ричард Логан, или които други се бяха събрали в погребалното бюро, изглеждаха като средностатистически, спазващи закона жители на Манхатън. Часовникарят се беше движил в друга среда в сравнение с повечето престъпници - на доста по-високо ниво. О, да, той беше осъден убиец. Но Пуласки не можеше да си представи Логан, изтънчения убиец, в някое скривалище на наркотърговци или в лаборатория за амфетамини. Луксозни ресторанти, шахматни турнири, музеи - повече му отиваха. Все пак младият полицай не забравяше, че Часовникаря се беше опитал да убие Райм при последната им среща. Може би в завещанието си бе оставил указания за някой съучастник да направи това, което Пуласки правеше в момента: да отиде в погребалното бюро, да разпознае промъкналия се там полицай под прикритие и после да го завлече в някоя тъмна уличка и да го очисти.