- С мен ли?
- Да, с вас.
Здравенякът подаде ръката си - много голяма, мазолеста ръка - но не за да се ръкуват. Посочи към вратата и коридора наляво.
- Вие сте?
- Стан Валенса.
Пуласки му подаде една от евтините визитки, които собственоръчно бе направил.
Мъжагата обаче не се интересуваше от документи за самоличност. Той впи поглед в Пуласки и прошепна хрипливо:
- Господин Валенса, знаете, че има хора, които понякога посещават заупокойни служби с надеждата да изкарат нещо.
- Да изкарат нещо?
- Неща като безплатна храна на вечерята в памет на покойника или възможност да продадат застраховки или финансови програми. Понякога се появяват и адвокати.
- Наистина ли?
- Да.
Пуласки си спомни, че се очаква да играе безскрупулен тип, а вместо това му личеше, че е нервен. А последната му реплика вече бе капакът.
- Това мен какво ме засяга? - сопна се. - Кой сте вие?
- Аз съм Джейсън Берковиц. Заместник-директор. Близките на покойника намират поведението ви за подозрително. Твърдите, че сте го познавали.
- Кое е подозрително? Аз наистина го познавах.
- Твърдите, че сте работили с него.
- Не само твърдя. Наистина сме работили заедно.
Сърцето на Пуласки биеше толкова силно, че здравенякът сигурно го чуваше. Той обаче се опита да си придаде уверен вид.
- Не приличате на човек, с когото господин Ардел би работил.
- Кой?
- Блейк Ардел.
- Кой би трябвало да е това?
- Не би трябвало. Това беше мъжът, на чиято служба се натресохте.
- Натресъл? Какво искате да кажете, по дяволите? Тук съм за Ричард Логан.
Заместник-директорът примигна смутено.
- Господин Логан ли? О, боже! Страшно съжалявам, господине. Той е в „Покой“.
- Какъв покой?
- Така се казва залата отсреща. В тази зала, „Мир“, се провежда службата на господин Ардел.
По дяволите. Пуласки се опита да си спомни. Портиерът му беше казал да завие надясно. Но той бе завил наляво.
Мамка му, мамка му! Проклетата черепно-мозъчна травма. Ако трябваше да следи трафиканти на дрога, вече да е мъртъв.
„Мисли бързо!“
- Един от хората ви, не помня кой, ме насочи към тази зала.
- О, съжалявам. Моля, приемете нашите извинения. Вината е изцяло наша.
- И имената? Не бях чувал някой да дава имена на залите в погребална агенция. Трябва да имат номера.
- Да, господине, малко е необичайно. Много се извинявам. Наистина.
- Добре, няма проблем.
Пуласки се намръщи. Тръгна към другата зала, но спря, като си спомни странните изражения на близките на покойника.
- Може ли един въпрос? Казахте, че не приличам на човек, с когото този Ардел би работил. Какъв е бил?
- Работил е като порноактьор през седемдесетте - прошепна Берковиц. - Гей. Семейство не обича да говори за това.
- Разбираемо.
- Ето стаята с тленните останки на господин Логан.
Погребалният агент посочи една малка врата.
„Покой"...
Пуласки влезе в малкото помещение, пет на пет метра. Имаше няколко стола, масичка, безобидни пейзажи по стените. Също букет скромни бели цветя. И на покритата с кадифе маса, подобна на онази, на която бе поставена урната на бившия порноактьор, имаше кафяв кашон. Това сигурно бяха тленните останки на Часовникаря. До масата стоеше топчест, пооплешивял мъж с тъмен официален костюм. Говореше по мобилния си телефон. Погледна Пуласки за миг любопитно и пак се обърна. На полицая му се стори, че заговори по-тихо. След малко затвори.
Пуласки си пое въздух и нормализира дишането си. Приближи се до другия мъж и му кимна.
Мъжът нищо не каза.
Пуласки го изгледа от глава до пети. „Бъди директен, бъди груб.“
- Приятел на Ричард ли сте?
- А вие сте? - попита мъжът с мек баритон, със загатване на южняшки акцент.
- Стан Валенса - каза Пуласки. Името вече звучеше почти естествено от устата му. - Попитах вие приятел на Ричард ли сте?
- Не знам кой сте и не знам защо питате.
- Добре, аз съм работил с Ричард. От време на време. Чух, че го кремират тази сутрин, и реших, че ще има служба.
- Работили сте с Ричард - повтори мъжът, като огледа изпитателно полицая. - Ами, няма служба. Аз съм натоварен да занеса праха му у дома.
Пуласки се намръщи:
- Адвокат?
- Да. Дейв Уелър - представи се мъжът, без да подаде ръка.
Младият мъж не се засегна.
- Не си спомням да съм ви виждал на процеса.
- Господин Логан не беше мой клиент. Изобщо не го познавам.