- Само ще занесете праха му у дома?
- Както казах.
- В Калифорния, нали?
Вместо отговор адвокатът попита:
- Какво правите тук, господин Валенса?
- Да засвидетелствам почит. - Пуласки се приближи до кашона. - Няма ли урна?
- Няма смисъл от урна. Ричард е поискал прахът му да бъде разпилян.
- Къде?
- Вие ли изпратихте цветята?
Уелър кимна към букета. Пуласки се опита да си придаде леко изненадано изражение.
- Не.
Приближи се до вазата и прочете картичката. Изсмя се мрачно.
- Доста подло - отбеляза.
- В какъв смисъл?
- Знаете ли кой е изпратил букета?
- Прочетох картичката, когато дойдох, но името не ми е познато. Линкълн Райм?
- Не знаете ли за Райм? - Пуласки понижи глас: - Той е кучият син, който прати приятеля ми в затвора.
- Полицай ли? - попита Уелър.
- Работи за полицията.
- Защо е изпратил тогава цветя?
- Мисля, че за да се изперчи.
- Е, напразно си е изхарчил парите. Ричард вече няма как да се засегне, нали?
Адвокатът кимна към кашона.
Мълчание.
Как да постъпи сега? Леле, актьорството било трудна работа. Пуласки реши да поклати глава от възмущение за това, колко несправедлив е светът. Сведе очи.
- Много жалко. Когато последно говорих с него, беше добре. Поне не спомена нищо за болки в гърдите.
Уелър го погледна с повече внимание.
- Говорили сте с него?
- Да.
- Наскоро ли?
- Да. В затвора.
- Сам ли сте тук?
Пуласки кимна. Зададе същия въпрос.
- Да, сам - отвърна адвокатът.
- Значи няма да има служба, а?
- Така решиха близките.
Уелър изгледа полицая внимателно.
Добре, Пуласки реши да не дава повече информация.
- В такъв случай, довиждане, господин Уелър. Предайте на близките му или който ви е наел, съболезнованията ми. И на мен ще ми липсва. Беше... беше интересен човек.
- Както вече казах, нямах честта да го познавам.
Пуласки си сложи тъмни памучни ръкавици и тръгна.
- Довиждане.
Уелър само кимна.
Едва когато Пуласки стигна до вратата, каза:
- Хайде да си поговорим реално, господин Валенса.
Младият полицай спря и се обърна.
- „Реално“? Какво искате да кажете?
Корав като Де Ниро. Корав като Тони Сопрано.
- Никой никога не е планирал да има заупокойна служба. Ако сте се обадили, за да разберете кога ще дойда да взема останките - което сте направили, след като сте тук - със сигурност сте разбрали, че няма да има служба. И така. Какъв извод мога да си направя?
Пуласки се замисли - демонстративно. Бръкна в джоба си и извади визитна картичка. Подаде я на адвоката:
- Дайте това на клиентите си.
- Защо.
- Просто им я дайте. Или я изхвърлете. - Сви рамене. - Както решите.
Адвокатът го изгледа хладно, но взе картичката. На нея бяха изписани само фалшивото име и номерът на предплатения телефон.
- С какво точно се занимавате, господин Валенса?
Пуласки бавно измери с поглед адвоката, като започна от голата глава и свърши с обувките, които бяха почти толкова лъскави.
- Приятен ден, господин Уелър.
И след като хвърли кос поглед на кутията с праха на Часовникаря, се насочи към вратата.
„Да, заковах го!“ - помисли си Пуласки.
49.
Извършителят не беше оставил в къщата толкова улики, на колкото се надяваше Райм.
И нямаше други солидни следи. Телефонният сигнал за забелязания нападател беше анонимен. Търсенето на свидетели, които биха могли да са видели престъпника, се оказа безрезултатно. Камерите за наблюдение в два близки магазина бяха записали слаб мъж с тъмен гащеризон и куфарче, който върви с наведена глава. Внезапно се беше вмъкнал в задънената уличка. Разбира се, лицето не се виждаше.
Мел Купър анализира бутилката и установи пръстови отпечатъци само от Райм и Том (дори нямаше от продавача или служителите от дестилерията в Шотландия).
По стъклото нямаше други следи.
Сакс каза:
- Няма нищо значимо, Райм. Освен това, че е факир в разбиването на ключалки. Няма следи от инструменти. Използвал е автоматичен шперц, сигурна съм.
Купър проверяваше съдържанието на пликчетата за улики.
- Няма много неща. - След малко обаче откри нещо. - Косъм.
- Чудесно - каза Райм. - Къде?
Купър погледна бележките на Сакс и обяви:
- Близо до полицата, където е сипал отровата в уискито.
- Жалко за хубавото уиски - измърмори Райм. - Но все пак - косъм. Това е добре. Обаче дали е негов, мой, твой, на Том, на доставчика?