- Сега ще проверим.
Техникът вдигна косъма от лепливата ролка и се подготви да го погледне под оптичен микроскоп.
- Има ли луковица? - попита Райм.
От един косъм може да се извлече ДНК, но само ако е запазена косъмната луковица.
В тази проба нямаше.
Въпреки това един косъм може да разкрие други факти за престъпника. Токсикологичният му профил например (космите задържат приетите наркотични вещества месеци наред). И истинския цвят на косата, разбира се.
Купър фокусира микроскопа и натисна копчето, изкарващо това, което виждаше, на големия монитор наблизо. Косъмът беше къс, само няколко милиметра.
- Мамка му - изруга Райм.
- Какво? - попита Сакс.
- На някого не му ли изглежда познато?
Купър поклати глава, но Сакс се засмя леко:
- Миналата седмица.
- Именно.
Косъмът не беше паднал or Извършител 5-11, а бе останал от случая с убийството пред кметството, над който бяха работили миналата седмица - служителят, убит при опит за грабеж. Косъмче от брада. Жертвата се беше обръснала точно преди да излезе от работа.
Това се случва понякога. Колкото и да си внимателен с веществените доказателства, миниатюрни количества винаги изпадат. Няма как.
Екранът на масспектрометъра светна; Купър прочете данните и обяви:
- Получих профила на отровата: греметол. Вид алкохол. От растението агератина, или змийски корен. Не е в достатъчно количество, за да те убие, освен ако не изпиеш цялата бутилка наведнъж.
- Не ме изкушавай - предупреди Райм.
- Но щеше да те разболее много сериозно. Тежка деменция. Може би постоянна.
- Може би не е имал време да инжектира цялата доза в бутилката. Нали знаеш, смъртоносна е дозата, а не самото вещество. Човек ежедневно поглъща антимон, живак и арсен. Но не в количества, които могат да навредят. По дяволите, даже с вода можеш да се отровиш. Ако изпиеш голямо количество твърде бързо, може да се получи натриев дисбаланс, който да спре сърцето.
Това беше всичко, докладва Сакс. Нямаше пръстови отпечатъци, нямаше следи от обувки, нямаше други частици.
Не че в апартаменти „Белведере“ бяха открили нещо повече. Никой не беше видял фалшивия пожарникар, раздаващ отровно кафе. Екипът, който бяха изпратили да претърси кофите за боклук в района, не беше открил други чашки от смесена с отрова напитка. Камерите за наблюдение също не помагаха.
Лон Селито все още бе в критично състояние и в безсъзнание - затова не можеше да им даде повече информация за престъпника (пък и Райм не вярваше Извършител 5-11 да е бил толкова непредпазлив, че да разкрие нещо повече за себе си, докато е давал кафето на детектива).
Мел Купър се обади на създадения от Селито екип и научи, че не са открили нищо, свързано с численото послание. Все пак имаше някакъв резултат. Получиха кратък доклад от другите служители в отдел „Тежки престъпления“, които Селито бе „натирил“, по неговите собствени думи, да проучват значението на татуираната стоножка.
От: Работен екип „Извършител 5-11“
До: Дет. Лон Селито, кап. Линкълн Райм
Относно: Стоножка
Не открихме връзка между престъпници от миналото и извършителя от този случай по отношение на татуировката на стоножка. Научихме следното:
Стоножките са членестоноги от клас Хилопода на подтип Мириапода. Имат по един чифт крака на всеки сегмент, но не е задължително да имат сто крака. Могат да имат от двайсет до триста. Най-голямата е дълга около трийсет сантиметра.
Стоножките имат „форципули“ които представляват видоизменени крака. С тях те хващат плячката и през специални отворчета инжектират в тялото ѝ отрова, която я парализира или убива. Имат отровни жлези на първия чифт крака, които образуват подобен на щипци придатък, намиращ се винаги зад главата. Форципулите не са истински устни части, въпреки че се използват за залавяне, умъртвяване и задържане на плячката. Каналчетата на отровните жлези достигат почти до върха на всяка форципула.
В човешката култура стоножките се изобразяват с две цели. Първо, за сплашване на врага. Образът на ходеща змия, въоръжена с отровни челюсти, възбужда първичен страх у човека. Срещнахме следния цитат от един тибетски будист: „Който обича да плаши хората, ще се прероди като стоножка.“ Второ, стоножките олицетворяват нахлуване в на пръв поглед безопасни места. Те имат навик да се спотайват в обувки, легла, дивани, бебешки креватчета, чекмеджета. Теорията е, че това членестоного олицетворява идеята, че това, което мислим за безопасно, всъщност не е.
Забележете също, че някои хора си правят татуировки, вдъхновени от „Човешка стоножка“ - изключително безвкусен и гаден филм, в който трима души биват зашити един за друг по начина, който подсказва заглавието. Тези татуировки нямат нищо общо с въпросното членестоного.