- Използва се предимно в пластичната хирургия
● Токсичен екстракт от бяла актея (кукленско око)
- Кардиогенична отрова
● Няма пръстови отпечатъци
● Няма следи от обувки (носил е калцуни)
● Белезници
- Масов модел, непроследими
● Микроследи
- Влакна от архитектурен план
- Следи от цикутоксин, вероятно от по-ранното нападение.
11. Къщата на Райм
● Извършител 5-11
- Няма пръстови отпечатъци
- Няма следи от обувки (калцуни)
- Ловък в отварянето на ключалки (използвал е автоматичен шперц?)
● Косъм
- От брада, но вероятно от предишно разследване
●Токсин
- Треметол от агератина (змийски корен)
50.
Сипването на отрова в уискито на Райм бе толкова въодушевяващо, колкото Били Хейвън очакваше. Даже повече.
Отчасти защото се налагаше да смути разследването на криминалиста. Но също и заради тръпката от играта. Как само се бе промъкнал вътре под носа на Райм, докато той и хората му бяха в антрето и зяпаха суматохата в парка.
Мургав мъж...
Докато вървеше през Ийст Вилидж, Били се замисли, че Заповедите вземат под внимание почти всичко, свързано с Модификацията. Но някои неща - не. Като например отравянето на експерта по криминалистика, който предугажда всичко.
Сега бе тръгнал на подобна мисия.
Винаги бъди готов да импровизираш.
Живеещите в тази част на града изглеждаха дрипави, немити, разсеяни, напрегнати. След неуспешното ходене до болницата в Марбъл Хил, след като избяга, Били чувстваше известно презрение към хората, които виждаше по улиците на Бронкс, но там поне имаше доста семейства, пазаруващи заедно, вечерящи заедно, отиващи на училищни събития или връщащи се вкъщи. Тук всеки изглеждаше сам за себе си. Млади хора между двайсетте и трийсетте най-вече, с вехти зимни палта и грозни ботуши, за да не се цапат в жълтеникавата киша. Рядко имаше двойки, но дори и те изглеждаха събрани или от безпочвено влечение, или от отчаяние. Никой не изглеждаше истински влюбен.
Жал му беше за тези хора, но изпитваше и презрение към тях.
Били, естествено, се замисли за Хубавото момиче. Но сега не се натъжи. Всичко щеше да си дойде на мястото. Сигурен беше в това. Всичко щеше да се оправи. Пълен цикъл.
Законът на кожата...
Извървя няколко пресечки, докато стигна до един магазин. На вратата пишеше „Отворено“, но вътре нямаше никого, поне не в главното помещение, въпреки че отзад се забелязваше движение. Той огледа татуировките, изложени на постери и снимки на витрините. Супергерои, животни, знамена, чудовища. Лозунги. Рокгрупи.
Хиляди идеи за татуировки.
Повечето бяха глупави, комерсиални, безсмислени. Като телевизионните шоута и рекламите по Медисън Авеню. Били мислено се присмя на този кич.
Замисли се как кожната живопис се бе променила така във времето. В доброто старо време татуирането е било сериозна работа. През първите хиляда и повече години от съществуването си то било главно за украса. До деветнайсети век кожната живопис била ритуална и свързана с религията и структурата на обществото. Примитивните хора се татуирали по няколко практически причини: означаване на класа или племе например, или привързаност към един или друг бог. Татуировките се правели и с друга причина, жизнена: да идентифицираш душата си за влизане в отвъдния свят; ако не си бил маркиран в този живот, пазителят нямало да те пусне и трябвало вечно да скиташ по земята след смъртта си, плачейки горчиво. Татуирането служело също и като бариера, спираща душата да не се изсели от тялото (такъв е произходът на толкова разпространените в наши дни татуирани вериги и бодлива тел по бицепси и вратове). Но най-възвишената от всички причини хората да се татуират, било, за да се отвори портал, през който злите сили да излетят от тялото като оси през отворен прозорец на кола - сили, които, да речем, могат да принудят човека да направи нещо, което не желае.
Например да го направят твърде кръвожаден.
Олеандровата стая...
Били бавно пропъди мислите, докато си слагаше жълтите гумени ръкавици, после отвори вратата. Чу се звънец.
- Един момент - извика някой от задната част на магазина.
- Няма проблем.
Били огледа наоколо. Столовете, масите като в масажно студио за татуиране на задника и рамене, машинките, тръбичките и иглите. Хубаво оборудване. Огледа снимките на доволни клиенти и заключи, че макар повечето произведения на студиото да бяха пълен боклук, Ти-Ти Гордън е талантлив художник.