Закопча раницата, после отиде при работната маса и прибра инструментите и електрическия удължител в брезентова торба. Пъхна вътре и голям, херметически запечатан термос. После си сложи тъмносиво кожено яке и тъмнозелена шапка с емблемата на „Мец“.
Часовникът избръмча. След малко - второ напомняне.
Време беше да поправи всички несправедливости в този объркан свят.
52.
Линкълн Райм бе отново в лабораторията.
През ношта се буди на няколко пъти. Загадката на татуировките не му даваше мира. Но никаква гениална идея не му хрумна. Когато заспеше, сънуваше сънища, безсмислени като всички други. В шест се събуди окончателно и извика Том за сутрешния тоалет.
Пуласки, Купър и Сакс също дойдоха и сега всички бяха скупчени в салона, като си блъскаха главите със същите мистерии, които не бяха успели да решат предишната вечер.
Райм чу избръмчаване на мобилен и погледна в другия край на стаята, където Пуласки тъкмо вадеше телефона си. Но не айфона, а предварително платения.
Значи операцията под прикритие.
Младежът погледна дисплея. И очите му се разшириха като на подплашена сърна. Беше сменил дрехите от посещението в погребалното бюро, но пак бе цивилен: с дънки, тениска и тъмносин пуловер с V-образно деколте. Маратонки. Не приличаше много на корав мафиот, но пак по-добре, отколкото с поло и „Докерс“.
- Адвокатът ли е? - попита Райм. - От погребалното бюро?
- Да. Да изчакам ли да остави съобщение?
- Няма да го направи. Вдигни. Всички други пазете тишина.
За момент Райм си помисли, че Пуласки ще се вцепени. Но погледът на младежа стана решителен и той се обади. Незнайно защо се обърна с гръб към другите, за да проведе по-дис- кретно разговора.
Линкълн искаше да чуе какво говори, но беше поверил задачата за откриване на съучастниците на покойния Часовникар - били те безвредни или опасни - на Пуласки. Вече не беше негова работа да следи всички подробности от мисията. Даже не беше в позиция да казва на младия полицай какво да прави и как да го прави. Райм бе просто един цивилен консултант; Пуласки официално движеше задачата.
След няколко минути младият полицай затвори и отново се обърна към колегите си.
- Уелър иска да ме види. Един от клиентите му - също.
Райм вдигна вежди. Така беше още по-добре.
- Отседнал е в „Хънтинпън Армс“. Западна петдесет и шеста.
Райм поклати глава. Не знаеше хотела. Но Мел Купър намери информация в Интернет:
- Един от онези бутикови хотели в Уест Сайд.
Намираше се непосредствено на север от Хелс Кичън - този район на града (наречен на един опасен лондонски квартал от епохата на кралица Виктория), който в миналото е бил най-голямото свърталище на престъпници. Сега беше олицетворение на снобарията, макар че все още имаше някоя и друга запусната постройка. Хотелът, в който бе отседнал адвокатът, се намираше на улица с други твърде скъпи и луксозни хотели и ресторанти.
- Ще се срещнем след половин час - каза Пуласки. - Как да действам?
- Мел, какво е разположението на квартала и хотела?
Техникът отвори сайта „Гугъл Ърт“ на единия компютър и този на Нюйоркската служба по градоустройство на друг. За по-малко от шейсет секунди изкара на главния монитор общ вид на улицата и плановете на самия хотел.
Имаше външно дворче откъм Петдесет и шеста улица, което би било много удобно за наблюдение, ако навън не беше такова арктическо време, но днес срещата щеше да се състои вътре.
- Сакс, можем ли да вкараме екип за наблюдение във фоайето?
- Ще се обадя да видя какво можем да направим. - След няколко минути по телефона тя обяви: - Няма време да действаме по каналния ред. Но използвах влиянието си в „Тежки престъпления“. До двайсет минути в хотела ще има двама цивилни.
- Имаме нужда от по-мащабна операция на място, Пуласки. Трябва да спечелиш време. Два дни. Как звучеше Уелър? Стори ли ти се, че бърза?
- Не много - отговори младежът, като прокара ръка през русата си коса. - Останах с впечатление, че иска да ме зариби с някаква идея. Каза да спра пред хотела, ако ще идвам с кола. Звучеше доста, нали се сещаш, тайнствено. Не искаше да казва никакви подробности по телефона.
Райм го огледа и попита:
- Имаш ли глезенен кобур?
- Глезенен... а, за резервен пистолет? Не, дори не притежавам.
- Не за резервен. За единствено оръжие. Може да те претърсят. И повечето хора, когато те претърсват, спират до кръста. Сакс?