Рон Пуласки имаше теория в тази връзка, но бе решил да не споделя нищо с Линкълн и Амелия от страх да не излезе глупак, ако се окаже, че не е прав. (Пак тази травма на главата. Измъчваше го всеки ден, всеки божи ден.)
Теорията беше следната: Самият адвокат бе главният съучастник на Часовникаря. Лъжеше, че никога не е виждал убиеца. Изглеждаше, че наистина е адвокат - бяха го проверили. Имаше кантора в Лос Анджелис. (Секретарката, която вдигна телефона, каза, че господин Уелър отсъства по работа.) Но уебсайтът им беше доста постен - голи кокали - и съдържаше само номер на пощенска кутия, без адрес. Все пак изглеждаше като истински сайт на адвокат по дела за нанесени по невнимание телесни повреди.
Какво целеше Уелър?
Вероятно същото като Пуласки. В крайна сметка защо да идва лично до Ню Йорк за праха на Часовникаря, като много по-лесно можеше да уреди изпращането му с куриерска фирма на семейството?
Не, Пуласки беше сигурен, че Уелър е дошъл за разучаване - да намери други партньори на Часовникаря, който умееше майсторски да планира по няколко престъпни начинания в едно и също време, без да издава на съучастниците си, че съществуват и други като тях. Пуласки предполагаше, че...
Телефонът му завибрира. Той вдигна. Обаждаше се един полицай от екипа в хотела. С партньора му бяха заели позиция във фоайето и бара. Пуласки беше дал описание на Уелър, но колегата му съобщи, че все още не се е появил такъв човек. Все пак още беше рано.
- Ще съм там след пет-шест минути.
- Добре - каза колегата му със спокоен глас, който вдъхна увереност на Пуласки, и затвори.
Един полъх на вятъра го преряза. Той се загърна по-плътно с якето. Не му помогна много. С Джени бяха говорили да отидат някъде на плаж, където и да е. Децата вземаха уроци по плуване и той много искаше да ги заведе на океана. Бяха ходили до няколко езера във вътрешността на щата, но пясъчен плаж с разбиващи се вълни беше съвсем друга работа. Леле, как щеше да им хареса...
- Здравейте, господин Валенса!
Пуласки спря рязко и се обърна. Опита се да прикрие изненадата си.
На два-три метра зад себе си видя Дейв Уелър. Какво ставаше тук? До хотела имаше още две пресечки. Адвокатът бе застанал под навеса на един магазин за животни, който все още не беше отворил.
„Дръж се спокойно“ - напомни си Пуласки.
- Здравейте. Очаквах да ви видя в хотела.
Уелър не каза нищо. Изгледа го от глава до пети.
- Скапано време, а? - добави полицаят. - Отвратително. Този мокър сняг не спира почти седмица.
За малко да добави: „В Ел Ей няма такива валежи“, но не се очакваше да знае, че кантората - истинска или мнима – на адвоката е в Калифорния. Разбира се, може би ще е по-малко подозрително и по-загадъчно, ако даде на Уелър да разбере, че го е проучил предварително. Нямаше как да знае.
„По дяволите. Това е задача под прикритие, трябваше да помислиш предварително.“
Пуласки отиде при Уелър под навеса. На витрината зад тях имаше аквариум с мътна вода.
Някой плаж, където и да е...
Адвокатът каза:
- Реших, че така ще е по-безопасно.
Пак лекият южняфки акцент.
Разбира се, Стан Валенса би се запитал защо безопасността може да е проблем.
- Защо по-безопасно?
Уелър не отговори. Не носеше шапка и голото му теме бе осеяно с капчици.
Пуласки сви рамене:
- Казахте, че имате клиент, който иска да ме види.
- Може би.
- Занимавам се внос и износ. От това ли се интересува клиентът ви?
- Възможно е.
- Какво конкретно имате предвид?
„Точно“ би било по-добре от „конкретно“. Никой бандит не би използвал „конкретно“.
Уелър понижи глас - толкова, че едва се чуваше от вятъра:
- Знаете ли за удара, който Ричард планираше в Мексико?
Сърцето на Пуласки затуптя по-силно. Ставаше още по-добре. Адвокатът имаше предвид опита за убийството на един мексикански полицай от службата за борба с наркотиците преди няколко години. Логан бе съставил сложен план за атентат срещу агента. Това беше супер. Ако Уелър знаеше за това, значи не беше точно такъв, за какъвто се представяше.
- Моята теория...
- Да. Знам. Каза ми, че онзи кретен го е прецакал. Райм.
Значи адвокатът все пак знаеше за криминалиста.
- Но планът беше брилянтен - добави Пуласки.
- Да, така беше. - Уелър изглеждаше по-спокоен сега, след като Пуласки му сподели подробности, които не бяха известни на широката публика. Примъкна се малко по-близо и добави: - Клиентът ми може би има интерес към този случай.