„Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?“ - запита се отново.
Ребус, цитат, шифър? Мислите му се въртяха все около теорията, че това са указания за някакво място. Но къде?
Телефонът му отново иззвъня. Той погледна номера на дисплея и се намръщи. Нямаше изписано име.
Вдигна:
- Райм.
- Линкълн.
- Новобранец? Ти ли си? Какво има?
- Да, аз...
- Къде се губиш, по дяволите? Екипът е в хотела, където ще се срещнеш с Уелър. Или трябваше да се срещнеш с Уелър. Чакат вече час. А ти не се появи. - Райм добави със строг глас: - Бяхме, както можеш да се досетиш, леко разтревожени.
- Появи се проблем.
- И?
- Ами, така да се каже, арестуваха ме.
Линкълн не беше сигурен, че е чул добре.
- Я повтори.
- Арестуваха ме.
- Обясни.
- Не стигнах до хотела. Спряха ме преди това.
- Казах да обясниш. Не да ме объркваш още повече.
Купър го погледна и той сви рамене.
- Тук има един агент от НЙБР. Иска да говори с теб.
Нюйоркското бюро за разследване ли?
- Дай го.
- Ало, детектив Райм?
Криминалистът не си даде труд да обяснява, че вече не работи в полицията.
- Да.
- Аз съм агент Том Абнър, от НЙБР.
- Какво става, агент Абнър?
Райм се стараеше да говори спокойно, въпреки чувството, че Пуласки е прецакал операцията под прикритие и е провалил всички шансове да научат повече за съучастниците на Часовникаря. И ако съдеше по оправданието „арестуваха ме“, сигурно доста бе оплел конците.
- Разбрахме, че Рон е действащ патрулиращ полицай от Нюйоркското управление, но никой в централата не знаеше за операцията под прикритие, в която твърди, че участва. Можете ли да потвърдите, че е част от такава операция под ваше ръководство?
- Аз съм цивилен, агент Абнър. Консултант. Но да, той провеждаше операция под прикритие под ръководството на детектив Амелия Сакс от отдел „Тежки престъпления“. Трябваше да действаме много бързо и нямахме време да действаме по каналния ред. Тази сутрин Рон трябваше да установи първоначален контакт с евентуални престъпници.
- Хъм. Ясно.
- Какво е станало?
- Вчера адвокат на име Дейвид Уелър, с кантора в Лос Анджелис, се свърза с нас. Бил нает от близките на покойния Ричард Логан - осъден престъпник, умрял наскоро.
- Да.
Райм въздъхна. Цялото фиаско започваше да му се изяснява.
- Господин Уелър ни сигнализира, че в погребалното бюро се появил някакъв тип, който прекалено много разпитвал за господин Логан. Искал да се срещне с близките или сътрудниците на покойния и изглеждало, че е участвал в някои от престъпните начинания на Логан преди смъртта му. Аз предложих да заложим клопка, за да видим какво иска този тип. Господин Уелър се съгласи да помогне. Сложихме му подслушвателни устройства и той спомена едно престъпление в Мексико, организирано от Логан. Рон предложи пари, за да участва в друг опит за убийство на същия служител на реда.
Проклятие! Като най-елементарната клопка за проститутки.
- Приживе Ричард Логан организира няколко доста сложни престъпни схеми - изтъкна Райм. - Няма начин да е действал сам. Опитвахме се да открием някои от съучастниците му.
- Разбрах. Само че вашият човек доста надхвърли правомощията на един полицай под прикритие.
- За първи път участва в такава операция.
- Това не ме изненадва. Адвокат Уелър изобщо не беше доволен от развитието на нещата, както можете да си представите. Въпреки това няма да подава жалба.
- Кажете му, че сме му благодарни. Сега ще може ли Рон да ми се обади?
- Да, разбира се.
Затвориха и след малко стационарният телефон иззвъня. Пуласки се обаждаше от предплатения номер.
- Новобранец.
- Съжалявам, Линкълн. Аз...
- Не се извинявай.
- Не се справих добре.
- Не съм сигурен, че положението е толкова лошо.
Младият полицай замълча за момент.
- Какво искаш да кажеш?
- Научихме едно нещо: Уелър и клиентите му - близките на Логан - нямат връзка със съучастниците и престъпните начинания на Часовникаря. Иначе нямаше да те издадат.
- Да, предполагам.
- Пуснаха ли те вече?
- Да.
- Е, добрата новина е, че можем да оставим Часовникаря да почива в мир. Повече няма какво да ни разсейва. Имаме да заловим убиец. Домъкни си задника тук. Веднага.
Райм затвори, преди младият полицай да успее да каже друго.
В този момент телефонът иззвъня отново и Райм научи новината за четвъртата атака.
Когато чу, че убийството е извършено в едно татуировъчно студио в Долен Манхатън, веднага попита в кое.