Макар че вече се досещаше - престъплението бе станало в студиото на Ти-Ти Гордьн. Криминалистът въздъхна и сведе глава.
- Не, не...
За момент Гледна точка към смъртта едно и две се конкурираха. После първата надделя и Райм се обади на Сакс, за да ѝ съобщи, че се налага да извърши още един оглед.
55.
Амелия Сакс се върна от последното местопрестъпление по случая „Извършител 5-11“ - татуировъчното студио на Ти-Ти Гордън в Ийст Вилидж.
Оказа се обаче, че жертвата не е самият Гордън. Той не бил в студиото, когато убиецът се промъкнал вътре, заключил вратата и отишъл в задната стая, за да направи поредната си смър- тоносна татуировка. Тялото, което бе използвал този път, беше на един от татуировчиците, работещи в студиото - Еди Бофорт. Беше се преместил в Ню Йорк от Южна Каролина преди няколко години и по думите на Гордън вече започваше да се утвърждава като име в занаята.
- Трябваше да оставим човек в студиото, Райм - каза тя.
- На кого би му хрумнало, че има опасност за него?
Райм бе искрено изненадан, че убиецът е открил татуировчика. Как? Изглеждаше малко вероятно, но все пак беше възможно да е проследил Гордън от къщата на криминалиста. Но общностга на татуировчиците беше малка и някой сигурно бе издал на Извършител 5-11, че Гордън помага в разследването. Затова убиецът бе решил да го убие. Но когато е отишъл в студиото и не го е намерил, може би просто е решил да покаже на всички какво се случва, ако помагаш на полицията, и е избрал за жертва първия служител, когото е заварил.
Освен това беше време да остави поредното послание.
Сакс описа какво е заварила: Бофорт, проснат по гръб. Ризата му бе вдигната и убиецът бе татуирал още една част от пъзела на корема му. Сакс извади паметта от фотоапарата си и изкара снимките на екрана.
Рон Пуласки, който се беше върнал от катастрофалната си операция под прикритие, стоеше пред монитора със скръстени ръце.
- Не са по реда на числата - отбеляза. - Втория, четирийсет, седемнайсети и шестстотната.
- Уместна забележка - каза Райм. - Можеше да ги подреди по възходящ ред, ако искаше. Значи, или редът има някакво значение, или е искал нарочно да ги разбърка. И сега пак е чис- лително редно, не бройно. Четирийсет е единственото бройно.
- Може би е някакъв код - предложи Мел Купър.
Възможно беше. Но имаше твърде много комбинации и нямаха отправна точка. Разбиването на прост шифър, в който буквите са заместени с числа, обикновено се основава на факта, че буквата „е“ е най-разпространената в английския език, и с нея се замества най-често срещаното число в шифъра. Тук обаче имаше твърде малко числа - и бяха изписани с букви, което означаваше, че значението им е само това, което по принцип означават, колкото и мистериозно да беше.
Все още можеха да насочват към определено място, но този формат изключваше да са географски координати. Да не беше адрес?
- Бофорт не е убит под земята - отбеляза Пуласки.
Райм изтъкна:
- Този път убиецът е имал друг мотив: да убие Ти-Ти Гордън или поне някого в студиото му. Не е било необходимо да следва обичайния си метод на действие. Хайде сега да видим какво друго си събрала, Сакс.
Сакс и Купър отидоха при работната маса. И двамата си сложиха ръкавици и маски.
- Не открих отпечатъци от пръсти или обувки - каза тя. - Патологьт взе кръвни проби. Казах му, че искам резултатите за вчера. Той обеща да впрегне всички усилия.
- Други микроследи? - попита Райм.
Сакс кимна към няколко пликчета.
- Мел, започвай! - заповяда криминалистът.
Докато Купър вземаше пликчетата едно по едно и анализираше съдържанието им, Сакс прехвърли останалите снимки от местопрестъплението. Еди Бофорт лежеше по гръб със заключени с белезници ръце зад гърба, както и предишните жертви. Очевидно бе страдал от болки в корема и силно беше повръщал.
Телефонът иззвъня и на дисплея се появи познат номер.
- Ето това се казва спешно обслужване - засмя се Сакс.
- Докторе, тук е Линкълн Райм. Какво открихте?
- Странна работа, капитане - каза патологьт, използвайки бившето звание на Райм. Винаги успяваше да се държи едновременно дразнещо и свойски.
- В какъв смисъл?
- Жертвата е отровена с алфа-аманитин.
- Зелена мухоморка - уточни Купър. - Аманита фалоидес.
- Точно така.
Райм добре познаваше тези гъби. Мухоморките са известни с три неща: миришат на мед, имат много приятен вкус и са по-отровни от всяка гъба на земята.