- Не, първите пристигнали полицаи. - Тя се намръщи. - Предположих, че те са ги поставили. Бяха там, когато пристигнах. И на двете места.
- После полицаят, който претърсваше тунела за източник на хлор, каза, че е застанал до прожекторите. Те все още бяха там. Защо? - Райм погледна намръщено Сакс. - Веднага разбери кой ги е поставил.
Тя грабна телефона и се обади в Отдела по криминалистика на Куинс.
- Джоуи, Амелия се обажда. Когато извършвахте огледите по случая „Извършител 5-11“, вие ли монтирахте халогенните прожектори?... He? - Кимна. - Благодаря. - Затвори. - Не са ги монтирали те, Райм. Прожекторите не са на полицията.
Обади се на един приятел в пожарната и зададе същия въпрос. След кратък разговор затвори и докладва:
- Да, не са и на пожарната. Патрулите не носят прожектори. Такива имат само екипите за спешно реагиране, а те дойдоха по-кьсно.
- И по дяволите - изръмжа Райм, - обзалагам се, че в тунела под „Белведере" също има прожектори.
- Ето къде са бомбите - възкликна Сакс. - В захранващите батерии.
Райм впери поглед в снимките и установи:
- Приличат на дванайсетволтови батерии. Можеш да захраниш халогенни прожектори с много по-малки. Останалата част от кутиите е пълна с барут, сигурен съм. Брилянтен план. Никой не би се усъмнил в прожектори и батерии, монтирани на място на престъпление. Всеки друг съмнителен предмет би бил проверен и изпратен на сапьорния отряд.
- Но каква е целта? - попита Купър.
Краткото мълчание бе прекъснато от Амелия Сакс:
- Боже мой!
- Какво, Сакс?
- IFON. - Тя извади нещо, приличащо на визитна картичка от чантичката си, и бързо се приближи до снимките от местопрестъплението. - По дяволите, пропуснах го, Райм. Изобщо не съм обърнала внимание.
- Казвай.
Тя посочи екрана.
- Жълтите кутии с надпис „IFON“. Това са кабели за Интернет собственост на „Интернешънал Файбър Оптик Нетуъркс“. - Показа картичката. - Сградата точно до ресторанта, където бе убита Саманта Ливайн, е главното седалище на IFON. Тя е работила там. Била е на разговор с изпълнителния директор точно преди да бъде убита. - Посочи снимките от мястото на убийството на Клоуи Мур. - Ето. Същите кутии.
Друга такава кутия се виждаше в тунела под гаража на апартаменти „Белведере“.
- В болницата в Марбъл Хил, където бе нападната Хариет Стантън, не слязох под земята да търся тунели - продължи Сакс. - Но съм сигурна, че и там някъде има рутери на IFON, или каквото друго има в кутиите.
- Някой иска да взриви кутиите - намеси се Пуласки. Лицето му най-сетне придоби непроницаемо изражение. - Помислете - прекъсванията на интернета. Слуховете, че традиционните кабелни компании искат да саботират новите оптични системи. Обзалагам се, че е това.
- Нашият Колекционер на кожи може да изглежда, че се изживява като наследник на Колекционера на кости - каза Сакс.
- Но това е само прикритие. Наели са го, за да монтира незабелязано бомби в тунелите и да изкара от строя рутерите на „Интернешънал Файбър Оптик“.
- Какво ще стане, ако се взривят? - попита Пуласки.
- Предполагам, че целият Интернет в Манхатън ще прекъсне - отговори Купър.
- Банки - измърмори Райм. - Също болници, полиция, национална сигурност, въздушните диспечери. Обадете се на Делрей и му кажете да предупреди Службата за вътрешна сигурност. Това би причинило смъртта на стотици хора и милиарди долари загуби. Намерете ми нашия компютърен гений Родни Сарнек. Веднага!
57.
Хариет Стантън се връщаше със съпруга си Матю от Медицински център „Горен Манхатън“ в Марбъл Хил.
Пътуваха с такси, което до момента бе навъртяло около седемнайсет долара.
- Само погледни - измърмори Матю, като хвърляше скришни погледи към таксиметровия апарат. - Можеш ли да си представиш? Докато стигнем до хотела, ще станат трийсет. С метрото щеше да е много по-евтино.
Матю беше непоправим мърморко. Дори сблъсъкът със смъртта - и с нюйоркското здравеопазване - не го беше променил.
Хариет, в сговорчивото си настроение, изтъкна, че предвид на кварталите, през които минаваха - Бронкс и Харлем - все пак е по-добре да похарчат малко пари.
- И виж само какво време е навън.
У дома, във вътрешността на Илинойс, също имаха такова студено и кишаво време. Но като че ли нямаше такъв мръсен студ и киша. „Покварено“ беше по-точната дума.